Синьо.цвете
111 results
...като праг посрещаш ме, когато
ме завеят черни ветрове... Евтим Евтимов
Не бягам. Ветровете ме отвличат
от лоното на будните ми нощи.
Защото с тъмнината си приличаме, ...
  1006  18  16 
Дебнеш ме влюбено в късния ден,
уж че случайно, нехайно ме срещаш.
Твърде умислен и леко смутен
да си побъбрим отново за нещо.
Бързам, момче! А и пак заваля. ...
  1705  21  28 
След шумните наздравици за щастие.
След клетвите да ме обичат вечно.
След краткото семейно междучасие.
След загуба на кръв и на човечност.
След стражата на женските ми сънища, ...
  2373  12  20 
Той стоеше на бара, (да кажем) самотен.
Предплати колебливо две чаши коняк.
Вечерта му вещаеше с явна охота
и дръвника окастрен, и меча двояк.
Той мълчеше, (да кажем) защото прозря, че ...
  3360  21  42 
Понеже януарствам всяко лято,
реших че термометърът блъфира.
Извръщам взор от нечий юг, когато
надиплям мраз по знойната му диря.
И стърже скреж по тънките ми вени... ...
  1995  16  39 
ТИХО НИЩО
По крайчеца на битието
вали дъждът и напоява.
С какъв кураж пониква цвете -
чупливо като връх на слава… ...
  4101  12  18 
Повярвайте ми! Нямам нищо общо.
Не я докоснах с малкия си пръст.
Залитна и в нозете ми злокобно
се свлече след хроничен земетръс.
Не зная как. Напусна ме, когато ...
  1212  37 
Аз моля, нарисувай ми небе,
когато свърши синьото ми вътре.
До лятото са много светове,
не знам ще мога ли да се дотътря.
Теб моля, нарисувай ми небе! ...
  3554  12  22 
От люлка още камъни събирам
и църква вдигам, за души различни.
Такава съм – в калъп не се побирам
и даже остарявам неприлично.
Рисуват на челото ми мишени, ...
  4446  13  14 
Из дневника на баба Мара Снайпериста
(на пенсионера Страти)
Съседи и съседки мои мили,
"не съм от тези..." (Не, не съм от тях!),
да ви доложа как почти насила ...
  1059  22 
...И хлябът ще се пръска на стотици мълчания, когато е прегърнат... Петя Цонева
След теб ще бъде тихо. Много тихо.
Смехът ти ще се пръсне на стотици
мълчания*. И парещият вихър
ще кипне сол под крехките зеници. ...
  1265  12  21 
Кой казва, че дилемите са лесни?!
Обмислям предпоследната си стъпка
под спомена за дъжд от диви кестени
две влюбени хлапета как окъпа...
И вятърния шепот на тополите... ...
  1443  12  31 
Един квартален рицар се опи
от блясъка на древните поети.
Меракът за дуели се стопи.
Решението мигом беше взето.
Наточи меча боен до писец - ...
  1962  18  82 
КЪЩА ОТ ДУМИ
И понеже не зная дали съм оттук,
още в тъмните вечери стихове пиша.
Дъждовете прииждат студени от юг
и закапват в улуците – тънка въздишка. ...
  4545  12  17 
В утробата пулсираше живот.
Най-после дръзна смислено да диша.
Мечтата съкровена бе на ход,
след загуба от опита предишен.
Но в болничната стая притъмня. ...
  1600  12  23 
Промокрено от леден дъжд врабче.
И къшей хляб на тротоара мокър.
Да си щастлив не означава, че
съдбата ти флиртува със живота.
Трепереше. Подскачаше във кръг ...
  3778 
Ще те мълча. Разяждай безразборно.
Мълчанието често насърчава.
Мълча те гръмогласно и нахално.
Мълча като затишие за буря.
Разкъсвай всяка моя жива тъкан, ...
  1560  16  18 
Понякога сънувам, че ме има.
Светът завихря шайбата на дните,
по-зрима от прииждащото зримо,
напускам центробежното му сито.
Настъпвам (точно) края на земята, ...
  2044  15  20 
ЗЕМЯ НА АНГЕЛИ
/Посветено на всички дечица, които завинаги ще останат такива/
Никой няма да стане голям.
И оттук ги изпращаме същите –
през геврече със златен сусам ...
  5088  12  12 
Кръстен знак ли в небето чертае
подранилото щърково ято!
От въздишка по-кратък е август –
тихомълком търкулнал се камък!
Юли свърши. И с него надеждата. ...
  3987 
Всяко Сбогом е тихо Здравей
за възможност, зад ъгъла чакаща...
Не угасвай, надежда. Не смей.
Тъкмо свикнах въобще да не плача...
Тъкмо свикнах да имам на ум ...
  4153  10 
ПОСЛЕДНАТА ГАРА
Дойдох от път. Почти последна гара.
И куфар стар – с почти ненужни вещи.
Настъпила съм здраво тротоара –
останалите някой ги посрещна. ...
  4153  11  20 
ИЛЮЗИЯ
Художнико, така и не успя
да нарисуваш светлото ми рамо.
Сега съм у дома. Спокойно спя.
А ти си бил със сянката ми само. ...
  3158  12 
ПОСОКА
Този кораб потъва.
До последния дъх,
до последния пътник, до последния плъх
се надявах да вдиша поне глътка небе. ...
  4593  12  21 
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/
Отдавна ли ме чакаш под дъжда,
загубил пътя в ириса на здрача,
в най-глухата пресечка на града,
където ангелите нощем плачат? ...
  3811  43  54 
Когато Ирен ме дръпне за плитките! 🙂
За Иренката ми!
  3424 
Сбор на Архангеловден
Добре дошъл, Архангел Михаиле,
но мисля, че си хванал грешен път.
Човек душа под нокътя си свил е,
освен това – душите тук са кът. ...
  3260 
По дяволите – плитките води,
които давят снажни вълноломи.
След тях е нито пепел, нито дим,
но пристанът нелепи жертви помни.
До плиткото когато те снижат, ...
  2398  17  27 
Тази нощ Бог подви морен крак над асмата на двора,
изпод нея неволно дочу звън от тежки бокали.
Мълчаливи наздравици вдигаха сипкави хора –
аз надпивах мъжете, в пиянство живот преболяла,
те надплакваха мене в запоя на сива умора. ...
  1779  16  24 
Не съм се отказала, моя прастара Любов.
Наливай по още от себе си дръзко, където
клокочи човешката жажда, прехапала зов -
през девет пробити дъна, в необятно десето.
В недрата на болката сипвай живеца си благ, ...
  1818  18  39 
Невидими са моите крила?!
Не са, приятелю, а закърнели.
Преди да срастнат към плътта,
прекършваха ги хората умело.
Неистово опитвах да летя, ...
  1988  10  43 
Като бръснач наточеният вятър,
ръцете ми безмилостно прониза.
А мислех да пришпоря необята,
наметнала копривената риза.
Протягах ги за полет срещу юга, ...
  1791  20  21 
  2768 
Несъмнено отново съм скарана с Господ
и директно му връчвам пищов. Без дуел!
Ще поканя небесната свита на гости,
да освирка размирната, преди разстрел!
Тази вечер разчиствам и сетната сметка. ...
  1703  15  31 
  3654  17 
ВЯРА ЗА ЛЕТЕНЕ
Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти. ...
  4024  20 
Напряко през дъжда
Вървя все тъй – напряко през дъжда.
Скимти във мен – като след сеч, гората.
Препъва ме вината – зла юзда,
студен плесник от клони, дъжд и вятър ...
  4268  11  15 
> Спокойно спете! Всичко е наред
> сега, когато имате виновен...
>
> К. Кондова
Порочна съм – зачевам от вини ...
  3177  33  55 
Гола съм!
По една душа!
Дори без
едничката си риза!
А трябва ли ми нещо друго, ...
  3717  14  23 
За силата ли? Тя ще ви разкаже,
но не и днес! Когато си отива.
Подпира с нея лепкавите сажди
от хиляди кубици тъмносиво,
които до вселената се ширят – ...
  1474  18  17 
Random works
: ??:??