aqarium
7 results
Като таралеж пъпли над пътя въздухът топъл и безметежен. Напомнящ на локви след дъжд пороен. И оглеждайки се в „шарената локва”, сянката пое по пътя на щастието. Последва своя собственик мълчаливо и тихо. Където беше той, там бе и тя. Мълчалива, безименна и бездушна. Повтаряше всички движения, без д ...
881
2
Исках да говоря, да поговоря с някого, но не ми стискаше. Срам ли? Нееее. По-скоро притеснение, че ще се разбере. Но какво пък. Колко му е, ще кажеш ти. Много е трудно да споделиш такова нещо. А ти ли си човекът или глъчта, която те кара да замреш там, в някой ъгъл. Преструвки и виртуални милувки. К ...
1295
Когато ти се иска да помълчиш, когато ти се иска да споделиш, няма кой, пред кой да премълчиш. Пред себе си дори, на шут или клоун бъди. Мълчанието е злато, казали са Те, по-добре за мен да е. Вътре нещо се бушува, тук отляво, дет тупти. Защо ли? Не е за пари. Някой пита: „Как си ти? Болен ли си, ил ...
1185
1
1211
10
Сън
Исках да обичам, а можех ли?
Сутрин е и отново отварям очи.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам “Отново е ден”.
Лека усмивка, някак си неволно се появи на лицето ми. ...
Исках да обичам, а можех ли?
Сутрин е и отново отварям очи.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам “Отново е ден”.
Лека усмивка, някак си неволно се появи на лицето ми. ...
1241
1
Ето го и първият април.
Кога дофтаса бре, дембил.
Нощта пак студена се оказа,
странно, защо ли, но не е омраза.
Нощта пристъпва бавно, бавно. ...
Кога дофтаса бре, дембил.
Нощта пак студена се оказа,
странно, защо ли, но не е омраза.
Нощта пристъпва бавно, бавно. ...
885
1
Среща
И ето пак настана час
да се срещем отново ти и аз.
В таз софийска сган,
прахолясала от плам, ...
И ето пак настана час
да се срещем отново ти и аз.
В таз софийска сган,
прахолясала от плам, ...
1034
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
