dokata
23 results
Улици затихнали, обрасли със трева,
къщи изоставени със огради жалки.
Царят тук се казва страшна самота,
няма ги стопаните и децата малки.
Вятър като лъхне нощем из селото, ...
  508 
Пръв Гагарин ни поведе
в космоса безкраен,
в небесата да се реем,
всичко да узнаем.
Земята колко е красива, ...
  1740 
Детето: Рибке малка сребриста,
с очички като мъниста.
Гледам те и ти се радвам
с риск да цопна и падна.
В твоето царство чудесно ...
  608 
Ден след ден Земята ни отива
В мръсни варварски ръце
Ще останеш друже и без нива
Като закриваш с дланите лице
Защо дедите ни се биха лани ...
  561 
Обичам те, обичам те, любима,
животът ми без теб е немислим.
За теб съм аз готов на гилотина,
за теб жадувам с дух непобедим.
Тайничко те гледам и ревнувам, ...
  675 
Няма я усмивката широка,
българинът стана завистлив.
Иска да командва от високо,
бедните да гони като див.
Накъде изчезна добротата, ...
  559 
Лястовичке хвърковата
Отдалеч ли идваш ти
Тъй желана от децата
И от възрастни дори
Пролет шарена донесе ...
  570 
Завинаги в душата ми остава
да видя сутрин черното море,
да видя кораба как тихо плава,
на курс далечен пътя го зове.
Колко хубаво си, Черно море! ...
  518 
Наслушах се на млади политици
Напатих се от хитрите крадци
Нагледах се на нови мерцедеси
На всяка крачка долу подлеци
Това е подъл див капитализъм ...
  822 
Колко ли му трябва на човека,
къшей хляб или пък шепа пръст.
Свиреп живот на всеки е нелеко,
в душите ни напира много мъст.
Времена дойдоха много страшни, ...
  798 
Какви години са дошли –
да изоставиш род и къща,
макар че много да боли,
назад не искаш да се връщаш.
Народ, оставен във беда, ...
  1706 
Спи безгрижно, рожбо моя, мила.
Спи, че трябва ти да порастеш,
мъж да станеш, да добиеш сила,
ширните полета да ореш.
Да обичаш трудовите хора, ...
  690 
В мрачна непрогледна нощ
по стръмнини и по пътеки,
метнал автомат и нож,
граничарят бди над всеки.
За него пек и буря няма, ...
  3038 
Колко раодст ти ни носиш,
колко хубави мечти.
Ти от дом на дом ще ходиш
да разнасяш веселби.
Да вдигнем чаши, звън да екне ...
  565 
Агликина поляна, как хубава си ти,
ненужно е да казвам за твойте красоти.
Оттук кога минавам, във мен изплува спомен,
за живот хайдушки тежък, непокорен.
Гордост е за мене, че съм ваш потомък ...
  1708 
Сърцето ми в тъга потъна,
със сълзи плаче мълчешком.
Защото споменът остана
за онзи ден във моя дом.
Ах, как почувствах се ограбен, ...
  873 
Спомням си за тази буря -
колко страшно се изви.
И от раните на Чили
кръв започва да струи.
С кръв заляха се площади, ...
  487 
Още не изчезнал здрачът,
пръв разчука се кълвачът.
Искаше да извести,
че пролетта към нас лети.
Стресна се за миг лисана ...
  466 
Градът, във който труд кипи,
живее и се разцъфтява.
Като уханните липи
разнася дъх на мир и слава.
Тук, във този град хайдушки ...
  764 
Очите впивам в снагата стройна,
движейки се право срещу мен.
С коси развяти, със душа спокойна,
усмихна се, каза ми - Добър ден!
Почувствах се на седмото небе, ...
  767 
Случило се нещо ново
там, край старата гора.
Птиче мъничко и голо
да политне със крилца.
Всички горски животинки ...
  547 
Разглеждам русите коси
и хубавото ти лице.
Единствената си ми ти,
която любя от сърце.
Не мога да не ти призная, ...
  651 
Навред нощта забули всичко
със своя тъмночер воал,
а над нас безброй звездички
танцуваха небесен бал.
Шум зачу се изведнъж, ...
  572 
Random works
: ??:??