Улици затихнали, обрасли със трева,
къщи изоставени със огради жалки.
Царят тук се казва страшна самота,
няма ги стопаните и децата малки.
Вятър като лъхне нощем из селото,
тъжничко припява със утихнал глас,
защо не срещаш никой, защо дошло е злото,
защо е празна къщата, няма никой в нас.
Врати полуотворени за гости се надяват,
открехнати прозорци призрачно звънят.
Ниви изоставени веч не се засяват,
забравено е всичко, забравен е домът. ...