doreto66
161 results
Над тебе е раздиплено небето -
осеяно е със безброй звезди.
Една от тях си ти - сърцето ти -
и тихо се усмихва, и шепти...
Пред теб разстилат се полята - ...
  808  16 
Фея залезна слиза по утро лазурно -
изпява се във облаци и изгрев златен,
в небето извезва лъчите - ажурно -
от арфа цветна със акорди по дъгата...
От трелите на птиците - във тишината - ...
  684  16 
облачно ми е
и слънце си измислих
следздрачно утрото настъпи
на ехото отвъд
птиците замлъкнаха ...
  728  13 
рошави и прашни
думи
без смисъл
откъснати
от ехото на тишината ...
  731  20 
Сега... Това... какво е?
Утре вчерашно -
очаквано, копняно?
Или е утрешното вчера,
живяно, измечтано? ...
  725  21 
В прегръдката раздиплена на планината
се будят бавно пролетни села.
Сънят им топъл стеле се с мъглата
през борови гори нагоре, към върха -
искрящ, от първите лъчи обгърнат, ...
  649  22 
Вятърът прескочи планината,
в стаята се втурна и закашля.
Листите разхвърля по земята,
заедно с треви и прахоляк.
Блъсна се във ъгъла, изохка, ...
  722  11 
Изниза се и този ден -
от вятъра белязан,
остана си неотреден
за нови чувства.
Зад облак дрипав, ...
  973  23 
небе беззъбо, черно и ехидно
разтвори злобно паст над мен
очите ми извади и захвърли
към хоризонт от заревО окървавен
сляпо завалях ...
  586  13 
приутрин...
далечна сянка нашепва
в пурпурно и златно
на времето в средата
спи още тишината ...
  730  19 
Не съм няк`ва невъзпитана грубиянка.
По принцип даже доста съм добричка.
Но „настъпите” ли ме – предупреждавам –
не очаквайте глупаво да се усмихвам.
Готина съм (които ме познават, знаят), ...
  795  17 
Ех, пак забравих нещо…
Чадър – в ръката, чанта – също.
Яке - да (хладно ще е днес),
Пари за нещо дребно – в джоба.
Ключ, даже документи… ...
  696  12 
Намерих днес... луна.
Лежеше на пътечка във гората -
кръгла, бяла и голяма. Прашна.
Огледах се.
От джоба на онуй момче, ...
  760  12 
някога, когато някъде
няма да сме заедно,
но ще сме там
и ще усещаме по кожата си
другото присъствие, ...
  736  15 
Искаш да ме имаш? Първо ме създай.
Тялото ми направи от горски мъх.
Лицето ми извай от морска пяна.
От бурните вълни вдъхни ми дъх.
Рисувай веждите ми с лунни сърпове. ...
  927  18 
Да можех само,
взела бих на всички страховете,
във миди бих ги сложила
и хвърлила в морето!
Да можех само, ...
  705  15 
Припуфква нощта…
В никое-то време
на стрелките в уморените точки.
И точно тогава,
с клатеща се крачка, ...
  918  12 
Прекрасна нощ е! Погледни небето,
ухаещо на пълнолуние и на звезди,
които взират нас, прегърнати в полето –
всред дъхави треви - измислящи мечти.
Прекрасна нощ е! Погали цветята, ...
  800  16 
на дните
през вратите
преминаваме
и като панти
в рамките им ...
  647  10 
синя музика отнякъде се стапя в тишина
попила нотите от стар любим рефрен
с ленивата полегнала прохладна здрачина
донася с себе си син спомен за море
разпръснато над облаците развълнувани ...
  929  11 
В дрипите от твоето отсъствие
се свивах изпокъсана. Отдавна.
Закърпвах се с от дните късове -
да се спася и някак да съм цяла
(в бездънната безлунна нощ, ...
  703  14 
След теб остана пустата врата,
заключила сърцето ми в резето -
попило топлината на ръката ти,
душата ми затиснала във шепа.
Треперех нямо - жълтата ми рокля ...
  731  14 
вилнее бурята
последна
в мен се прислони -
да ти разкажа:
преди да се родя скала ...
  831  14 
Капка съм.
На облака в окото се родих.
Пораснах във примигването му
от слънчевия блясък.
Топла съм. Но съм сама. ...
  841  12 
Смълчан е стенният часовник,
подвил стрелките си във странен час
и само равният му дъх се чува –
тик-так... тик-так... тик-так...
Шшт... Нощ е. Или ден?! Не зная... ...
  697  12 
В уличка малка, в стария град,
сгушена в еркерни къщи вековни,
летните стъпки отвеждат ме пак -
на облите камъни ехото спомнили.
Стени и дувари солено ухаят, ...
  707  14 
Разлистваха се думите (по устните)
стихийни, озарени, пълнолунни -
покълнали от побелели мъдрости,
събрали смисъла на всички бури.
Стих - роза черно-алена - бодеше ...
  933 
Когато бяхте млади вярвахте, че - стига да поискате -ще минете под свода на дъгатаи лекомислено залагахте на карта стари срещи и приятели.Сега разбрахте, че сте губели...Следобедът ви беше победил и станали вий бяхте пленницина скучен делник без лирични стихове...Прииска ви се да заплачете,но се въз ...
  974 
  1412 
  1179  10 
  1619 
  815 
  913 
  1318 
  2009 
  949 
  999 
  1330 
  955 
  1073  10 
Random works
: ??:??