Фея залезна слиза по утро лазурно -
изпява се във облаци и изгрев златен,
в небето извезва лъчите - ажурно -
от арфа цветна със акорди по дъгата...
От трелите на птиците - във тишината -
събира сънищата ти във топли шепи,
в двореца звезден на луната ги отнася
и вплита в коси си искрите им светли...
В постеля - от зори тъкана - тръпнеща,
очи притваря морно - да досънува твоя сън.
Докато ден е... И когато в залеза се върне,
под миглите ти със Вечерницата да го сбъдне...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up