dust-in-the-win
65 results
Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...
743
1
15
Отдавна свикнах да обичам самотата.
Приятелка най-вярна ми е тя.
Когато имам нужда идва,
после отива си сама.
Споделя с мене всяка болка. ...
Приятелка най-вярна ми е тя.
Когато имам нужда идва,
после отива си сама.
Споделя с мене всяка болка. ...
395
1
Тихо ми е тази вечер.
Посвири ми малко от онази, уж наша песен.
Моля те, онзи рефрен, от нашия момент.
Свири, аз тихичко ще ти припявам.
https://sunnyplam.wordpress.com/author/sunnyplam/
Посвири ми малко от онази, уж наша песен.
Моля те, онзи рефрен, от нашия момент.
Свири, аз тихичко ще ти припявам.
https://sunnyplam.wordpress.com/author/sunnyplam/
670
Не трябва да плача, ти си само някой, който аз измислих в съня. Някой, който всяка вечер идва, като гостенин. Не ме вини за моя зов, когато падне мракът. Цялата от обич изгоряла, чужда денем, нощем твоя. Белези на ум оставям, сърцето с мисли наранявам. Не искам да се будя, ти и тази вечер... мой гос ...
628
Седя и гледам залеза, а ти идваш и сядаш до мен.
Тих вик на тръпка от любов.
Гледаме напред. Ти до мен, аз до теб.
Два погледа се срещат, две лица се усмихват.
Вик! "Хвани ме!" ...
Тих вик на тръпка от любов.
Гледаме напред. Ти до мен, аз до теб.
Два погледа се срещат, две лица се усмихват.
Вик! "Хвани ме!" ...
529
Нарисувай ми, художнико, наполовина любовта.
С дрипави дрехи, уморена, носеща душа на стар слепец.
Плаха.
С кожа алабастър, несресана коса, очи, гарван черни, нека да не види, че протегнал съм ръка с гребен да я среша.
И мене цял да ме не види, че аз съм половина любовта.
С дрипави дрехи, уморена, носеща душа на стар слепец.
Плаха.
С кожа алабастър, несресана коса, очи, гарван черни, нека да не види, че протегнал съм ръка с гребен да я среша.
И мене цял да ме не види, че аз съм половина любовта.
508
Художнико, нарисувай ми тъга.
С плачещи очи и устни тихи.
С тъмен залез цвят коса.
С изморени ръце, с ранено сърце.
Тънка снага, художнико, дай ѝ, гола я остави. ...
С плачещи очи и устни тихи.
С тъмен залез цвят коса.
С изморени ръце, с ранено сърце.
Тънка снага, художнико, дай ѝ, гола я остави. ...
481
Художнико, нарисувай ми любов.
С кърваво червени устни и изпепеляващи очи.
С черни буйни коси.
С парещи длани и боси нозе.
С докосващи ръце, с безмълвно сърце. ...
С кърваво червени устни и изпепеляващи очи.
С черни буйни коси.
С парещи длани и боси нозе.
С докосващи ръце, с безмълвно сърце. ...
468
1
Тук поглед срещам и отново своя тук свеждам. Очи скрили всичките ти тайни, отвори ги днес за мен. Не допускай да чуеш гласът на самотата. Не викай, не крещи, тихо ми шепни. Устните "сноват" между неизречените думи. Шепни! Погледни ме с тайни очи и на сбогуване с тях истината ми кажи.
616
2
За тебе бях дъжд в очите. Мирис на тъга. Горчивия вкус на любовта. Погледа на утре.
Болка в сърцето. Липсваща протегната ръка и крачка встрани.
Истина наум, лъжа на думи.
Крясък на ярост, тишина на гняв. Музика без ноти.
Цвете за липсващ букет. ...
Болка в сърцето. Липсваща протегната ръка и крачка встрани.
Истина наум, лъжа на думи.
Крясък на ярост, тишина на гняв. Музика без ноти.
Цвете за липсващ букет. ...
678
3
Днес събудих се в прегръдките ти, но ми бе студено. Потрепнах, от страх навярно. Станах със уплаха. Облякох твоя дреха, ухаеше на друг. Захвърлих я. Потърсих своя сред бъркотията от хиляди неща. Останала бе само тя, роклята от първата ни среща, цялата на цветя. Облякох я бързо, ала пак ми застудя. Н ...
967
2
Днес ще сме двамата, нали?!
Него го няма и ти ще дойдеш, нали?!
Ще се разходим до любимите ни места, хванати ръка за ръка. Ще минем и по алеята с подарените ми от теб цветя. После ще се качим на някой потрошен автобус, ще се возим един до друг и през прозореца му ще надничаме като деца. Ще слезем на ...
Него го няма и ти ще дойдеш, нали?!
Ще се разходим до любимите ни места, хванати ръка за ръка. Ще минем и по алеята с подарените ми от теб цветя. После ще се качим на някой потрошен автобус, ще се возим един до друг и през прозореца му ще надничаме като деца. Ще слезем на ...
876
1
553
579
Танцувам страстно за теб, но сама.
Музиката ме прегръща.
Песента ми шепне нежно.
Ритъмът ме води.
Стъпвам бавно по всяка нота затворила очи. ...
Музиката ме прегръща.
Песента ми шепне нежно.
Ритъмът ме води.
Стъпвам бавно по всяка нота затворила очи. ...
670
Дълго или късо? Как го пиеш? Със захар или без?
Дълго, на големи глътки. Захар не добавям, обичам да ми горчи. А ти?
Късо и набързо. С много захар, обичам да ми е сладко.
Пия те дълго и бавно.
Аз теб бързо. ...
Дълго, на големи глътки. Захар не добавям, обичам да ми горчи. А ти?
Късо и набързо. С много захар, обичам да ми е сладко.
Пия те дълго и бавно.
Аз теб бързо. ...
741
Срещнах го пред асансьора. Копнеех да целуна устните му. Погледнах в очите му - дълбоки и сияйни. Искаше същото.
- Имаш нещо на устната, спокойно му казах аз. Започвайки да забърсва с пръст чистата си устна, леко засрамен, той попита - Къде?
- Нека ти помогна. Доближих тялото си максимално близо до ...
- Имаш нещо на устната, спокойно му казах аз. Започвайки да забърсва с пръст чистата си устна, леко засрамен, той попита - Къде?
- Нека ти помогна. Доближих тялото си максимално близо до ...
1120
Да разкъсваш грубо дрехите ми, а после нежно да обхождаш цялото ми тяло.
До болка да прехапеш устните ми, а после нежно да оближеш от тях кръвта.
Да ме разхвърляш с грубите си ръце сред изподраните чаршафи, а после нежно да ме събереш.
Да извиеш грубо цялото ми тяло, за да усмихнеш и задното ми личи ...
До болка да прехапеш устните ми, а после нежно да оближеш от тях кръвта.
Да ме разхвърляш с грубите си ръце сред изподраните чаршафи, а после нежно да ме събереш.
Да извиеш грубо цялото ми тяло, за да усмихнеш и задното ми личи ...
1105
2
Пясък от канела, изпълнен с шоколадови стъпки.
Бисквитено пристанище над млечното море.
Захарни песъчинки и карамелени миди на дъното.
Желирани русалки и какаови пирати.
Медени кораби, пътуващи сред сладкото море. ...
Бисквитено пристанище над млечното море.
Захарни песъчинки и карамелени миди на дъното.
Желирани русалки и какаови пирати.
Медени кораби, пътуващи сред сладкото море. ...
1078
1
5
С глас опияняващ.
С очи, лъжливо искрени.
С ръце, спиращи дъха в прегръдка.
Давай, обгърни ме, лъжливо искрен с мен бъди и по този начин голотата в мене облечи.
Красиво искрен с мен, негоднико, бъди.
С очи, лъжливо искрени.
С ръце, спиращи дъха в прегръдка.
Давай, обгърни ме, лъжливо искрен с мен бъди и по този начин голотата в мене облечи.
Красиво искрен с мен, негоднико, бъди.
680
1
И вечер да заспивам тиха.
И сутрин с вик да разкъсвам изгрева.
Такава, не еднаква, просто разнолика днес, утре, дори и вчера бях, но всяка вечер тиха.
И сутрин с вик да разкъсвам изгрева.
Такава, не еднаква, просто разнолика днес, утре, дори и вчера бях, но всяка вечер тиха.
561
1
Посветих го на теб, този, днешният и утрешния ден.
Студеният вятър, нахлуващ през дрипавата ми душа.
Белия път, обсипан със ситните ми стъпки водещи до теб.
Малкия ми дом, построен от спомена за теб.
Скърцащия звук от затръшнатата врата. ...
Студеният вятър, нахлуващ през дрипавата ми душа.
Белия път, обсипан със ситните ми стъпки водещи до теб.
Малкия ми дом, построен от спомена за теб.
Скърцащия звук от затръшнатата врата. ...
532
Хей тук ли си, мое малко глупаче? С нелепата си усмивка и веселия си глас. Хей тук ли си, моя малка надежда, с догарящата си свещ? Хей тук ли си, моя несподелена любов? Със скърцащото ми като от детството скрин сърце, хей тук ли си? Тишината изпулсира, ти не си тук…
774
Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...
615
2
… Един календар със зачеркнати дати, един скъсан лист от него. Отминали дни, бягащи седмици, надпреварващи се месеци и догонващи се години - един разпилян във времето живот. Малко стъпки тук, малко стъпки там. Едни оставени в пясъка, други в мократа земя под дъжда. Звуци от скърцащи спици на колело, ...
527
Беше слънчев, но леко прохладен ден. Два дни по рано се бях върнал от поредното си скиталчество в дебрите на планината, завършило с последна глътка свеж въздух от любимото ми място. Беше 26 август 2013 година, още помня тази дата. По това време бях асистент в Техническия университет. Същата тази сут ...
721
Обичам те!
Обичам те не като вчера и не като миналия ден, обичам те като днес. Като слънчевото утро не на вчера, а на днес. Като тихия следобед и топлата вечер, не на вчера, а на днес. Като цъфналото пролетно цвете, като развълнуваното лятно море. Като пътеката от есените листа, като ледената пързал ...
Обичам те не като вчера и не като миналия ден, обичам те като днес. Като слънчевото утро не на вчера, а на днес. Като тихия следобед и топлата вечер, не на вчера, а на днес. Като цъфналото пролетно цвете, като развълнуваното лятно море. Като пътеката от есените листа, като ледената пързал ...
682
1
1
Времето си отива. Стрелките се гонят, но не се достигат. Изостава едната, а другата бяга. Избледняват числата, времето се забавя. Стрелките започват да се настигат. Ала в мига преди да застанат на едно и също избледняло число, времето спира и надпреварата приключва. Времето не само отлита, времето с ...
698
Слънчева сутрин скрита от черни завеси. Стая, малка, с липсващо „добро утро”. Рафт затрупан с различни маски – усмихнати, тъжни, весели, щастливи, плачещи, учудени нито една истинска. Огледало, пред което се оглеждам с всяка една от тях. Сменям първа, втора, трета, да, тази ми харесва – загадъчна. О ...
604
4
Разхождам се из улиците на вече заспиващия град. Наоколо няма хора, а само сенки. Луната ми прави път по който да вървя. И тръгвам по него. Вървя в тишина, за да достигна гласа, гласа на любовта. Не стигам до него, стигам само до звука от отминалата обич на две сърца. Все пак продължава да вървя, но ...
761
2
Шумолят листа, някъде там под дърветата. Преминавайки през тях се опитвам да бъда тиха, но уви… Знам, чуваш стъпките ми и аз сама ги чувам. В късният залез все по-близо съм до теб, босонога пристъпвам, отгръщам страниците от листа, всяка с написания върху нея стих. И колкото повече вървя, те стават ...
716
Беше вечер и надникнах през прозореца, просто ей така. Срещу ми имаше къщичка, с малка, леко открехната врата, с изпочупени прозорци, закрити от вътре със стари парцали, навярно бранещи я от студа и въпреки това, от единия мъждукаше малка светлинка. С покрив леко сведен и липсващ комин. С градинка, ...
464
Тъмнозелено, прошарено с останалите му нюанси. На места прогоряло, на други бяло или пък кафяво, застлано от шарените есенни листа. Нашарено с изпопадали от дърветата плодове и изсъхнали вече цветя, но най – вече прошарено, като косата на остарял мъж от безбройните глухарчета из него. Пъстроцветието ...
568
Сънувам те, усмихнат, а аз сгушена в топлата ти прегръдка.
Пробуждам се, усмихната, а ти спиш тихичко до мен.
Измъквам се от топлотата, отивайки да и придам аромат, ала става ми студено и връщам се веднага.
Сгушвам се отново и усещам аромат, ухае ми на обич.
Усмихнах се отново. ...
Пробуждам се, усмихната, а ти спиш тихичко до мен.
Измъквам се от топлотата, отивайки да и придам аромат, ала става ми студено и връщам се веднага.
Сгушвам се отново и усещам аромат, ухае ми на обич.
Усмихнах се отново. ...
559
Застанах на перона. На земята стоеше полупразният ми куфар. Около мен беше пълно с хора, който чакаха своя влак и с други, които стояха там, за да посрещнат любимия, любимата или някой дългоочакван гост. Зареяна в мисли, едва чух свистенето от спирачките на пристигащият влак. Спря и отвори врати. Хо ...
643
Малка и бяла, поставена в ъгъла. Сравнително висока, но за сметка на това доста тясна. На места тъмна, на други по – светла. Тук – там шарена, на цветчета. Не пасващ капак, навярно от друга взет, но и той като нея шарен и сенчест. С прорез, през който да пускаш всеки един свой спомен:
За отминалото ...
За отминалото ...
724
Има и такива дни, като днешния. Събуждаш се и ти се приисква да заспиш отново, за да се върнеш в прекрасният си сън, докато реалността чука на вратата. Почукала веднъж, нямаш избор да не ù отвориш, а влезе ли, става постоянен гост. Дали ще спи на дивана, на пода до леглото ти, до нощната лампа няма ...
552
Лист хартия, а на него тесни и широки редове. Химикалка, молив и перо. Малки и големи букви, блъскащи се в погрешно написани думи. Запетаи, точки, удивителни и много въпросителни. Разхвърляни и безсмислени изречения. Опит за начало на книга, а всъщност грешен пролог. Съдържание никакво, камо ли опит ...
1175
Излъгах. Не бях яла, защото вече бях нахранена от мъката в мен. Излъгах. Не бях пила нищо, защото вече бях напита от сълзите в мен. Излъгах. Не бях спала, защото вече бях се насънувала на кошмари и не спях. Излъгах. Не бях се навървяла, защото все още крачех нощем из града. Излъгах. Не бях се наслуш ...
686
2
Вдигнах поглед и изтичах. Правех надпревара с времето. Оставаше ми малко. Заваля, забравих чадър. Подгизнах. Разгневих се. Продължих напред. Помахах за такси, подмина ме. Дотичах до спирка, автобусът не спря. Тръгнах отново пеша. Счупих токче. Преметнах чанта, скъсах дръжката. Разпилях документи, пр ...
629
4
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
