dust-in-the-win
65 results
И ако безмълвният човек казваше всичко с лице, то глухият ѝ да крещеше, то никой не го чуваше. Така се случва в забързания ни свят, свят от който единственият начин да се измъкнем е да хванем един безпътен автобус. Качим ли се веднъж на него, ще минем през много и различни спирки, такива, за които н ...
555
4
Какво ми трябва за да намеря любовта? Чифт стари обувки, скъсана чанта на дупки, рокля стара с презрамка една. Ще тръгна по пътя, сама ще вървя, и няма да спирам докато обувките си не скъсам. Раницата няма да сваля. Дори и всичко през дупките да изпадне (мисли, грехове, обиди, сълзи, стонове, обич, ...
513
1
Събуждам се и усещам аромата на тялото ти.
Лягам полугола в оставените от мен пясъчни следи.
Бялата ми риза се превръща в огледало на всичко скрито под нея.
Тялото ми е разголено от студените морски вълни, а душата ми остава скрита в студените му дълбини.
И тръгвайки си от мен, със себе си взе слънч ...
Лягам полугола в оставените от мен пясъчни следи.
Бялата ми риза се превръща в огледало на всичко скрито под нея.
Тялото ми е разголено от студените морски вълни, а душата ми остава скрита в студените му дълбини.
И тръгвайки си от мен, със себе си взе слънч ...
546
Запалих цигара. Не бях пушила досега. Загорча ми от вкуса ѝ. Напомни ми на нещо, на теб. Горчива, водеща до пристрастяване, задимяваща съзнанието и насълзяваща очите. Една цигара, равняваща се на една любов. Докато дими някой, нещо сякаш не ми дава въздух да поема. В следващият миг огънчето пада и н ...
417
За какво съм ти такава, все нацупена, а ти се чудиш защо няма слънце?!
За какво съм ти такава, все сълзи роня и крещя, а ти се чудиш защо навън не спира да вали и гърми?!
За какво съм ти такава, сгушено ранено птиче в теб, не усещащо как боде те с човчица?!
За какво съм ти такава, обгръщаща те със с ...
За какво съм ти такава, все сълзи роня и крещя, а ти се чудиш защо навън не спира да вали и гърми?!
За какво съм ти такава, сгушено ранено птиче в теб, не усещащо как боде те с човчица?!
За какво съм ти такава, обгръщаща те със с ...
915
1
Навън е тъмно. В стаята е студено, а прозорецът ù е черен и мрачен, като нощ без звезди. Когато и да се опитам да погледна през него, виждам само черна принцеса, носеща одеждите на нощта. Мълчалива е, като се свечери, а очите ù грейват само с ярките звезди. Когато в мрачните нощи завали, то значи тя ...
575
Вход. Антре. Празна стая. Ъгъл, в него свита една жена, обгърната от самота. Прозорец, лъч светлина пронизващ го. Сянка на жена. Легло в средата, пустош. Липса. Нямо сърце. Празна душа. Картина над леглото, сива, мрачна, носеща тъга. Стол, спрял да се люлее в ъгъла, „уморен” от чакането да се завърн ...
549
Имам една добра и една лоша новина. Седни. Дори с добрата да започна, знам, че все ще боли. Днес бях отново там, там при него. Слънцето грееше. Тичахме боси по замръзналата земя, какво да ти кажа, деца. Щастието ехтеше около нас, под формата на нашия смях. Денят се изниза неусетно. Докато правех пор ...
655
2
Топъл мед, чаша изстинало мляко, сгризана бисквита. От масата ме "гледат". "Навяват" спомен, че някога бе тук една любов. Не я раздигам, там стоят си, така както на тръгване ми ги остави. Болката още ме топли, като меда. "Душата ми изстина'' вече, като млякото, а сърцето ми е "сгризано", като бискви ...
575
2
Оцелях. И тази буря преодолях. Небесата се отвориха над мен и с вик последен, при себе си ме призова - ''Ела!'' Понечих да тръгна, но нещо ме спря, една ръка. Някой нещо промълви, Боже сякаш бе ти. Небето си ''разтворил'' за мен, но не искам още при теб, та ти си във мен. Аз още няма да дойда, Боже, ...
634
Наваля ли се? Натрупа ли в душата ми доскоро празна своите лъжи? Тежи ми, явно си. Но поспри за малко, тежи, казвам ти. Няма място вече къде да трупаш. Топиш се в мен и бликваш от очите, сред сълзите. Спри да трупаш, умолявам те! Умориха се очите да ''ръмят'', душата да ''тежи''.
Затрупа ме с лъжи. ...
Затрупа ме с лъжи. ...
1248
И днес не се видяхме. Поредната отказана среща. Знаеш ли?! Уморих се... Дори очите ми да се изпълват със сълзи, докато се лутат случайно да те видят, душата и сърцето да горят от нетърпение за допира ти лек, кажеш ли ми - ''Не!'', всичко в мен утихва. Трепетът изчезва и тъгата ме обзема. Уморих се о ...
573
4
И тихо е навън. Само леки отенъци от гласове отекват покрай театъра. А вътре се случваше това.
Първа сцена, първи дубъл.
-Тихо е днес. Дори дъждовният ромон не се чува.
Тук следва мълчание с лека усмивка.
-Приличат на сълзи, тези дъждовни капки, нали?! ...
Първа сцена, първи дубъл.
-Тихо е днес. Дори дъждовният ромон не се чува.
Тук следва мълчание с лека усмивка.
-Приличат на сълзи, тези дъждовни капки, нали?! ...
515
1
Труден за обичане. Да, такъв си ти. Днес посрещаш ме с усмивка, а утре без. Да, такъв си ти. Говориш малко днес, а утре ще мълчиш. Да, такъв си ти. Споделяш някакви терзания...
- Спри! - провикна се той.
Да, такъв съм. Труден за обичане. Страхувам се! Ти не се ли страхуваш, че може някой да те наран ...
- Спри! - провикна се той.
Да, такъв съм. Труден за обичане. Страхувам се! Ти не се ли страхуваш, че може някой да те наран ...
785
1
3
Забравих! Припомни ми, какво е туй да си обичан. Ти помниш ли, кажи? Сърцето как пулсира в забързан ритъм, дланите потят се, погледът се замъглява, а душата не спира да крещи. Ти помниш ли, кажи? А подкосените крака от срещите?! Усмивката от допира лек?! Сълзата, в душата на раздяла?! Ти помниш ли, ...
564
2
Здравей! Днес как си? Пиша ти поредното писмо. Да, има нещо ново в моя живот, но и този път май не е любов. Знам, мина дълго време от последната ми вест. Усещаш ли промяната у мен? Вчера бе ден като... вчера. Теб отново те нямаше. Знаеш ли, липсваш ми! Сигурно и за това ти пиша. Тъгата е нахлула в м ...
843
Тази вечер разговарям с тишината. Случайно срещнах я близо до дома. Поканих я да влезе. Питам се сега защо?! Та тя моя гостенка отдавна беше.
Приседнали сме двете на по чаша "тихо съмнение". Тя мълчи. Аз също. От време на време само лекият хрип от събралата се в мен тъга разваля нашата идилия.
Разго ...
Приседнали сме двете на по чаша "тихо съмнение". Тя мълчи. Аз също. От време на време само лекият хрип от събралата се в мен тъга разваля нашата идилия.
Разго ...
566
Когато мълчанието с него започне да ми харесва.
Когато тишината от неговото присъствие започне да ми е по-приятна от това да се чудя как да изкопча поредната дума или отговор.
Когато усмивката му започне да е моето „Добро утро’’, дори от снимка.
Когато споменът за гласа му или неговото чуване станат ...
Когато тишината от неговото присъствие започне да ми е по-приятна от това да се чудя как да изкопча поредната дума или отговор.
Когато усмивката му започне да е моето „Добро утро’’, дори от снимка.
Когато споменът за гласа му или неговото чуване станат ...
580
Сутринта бе мрачна. Валеше дъжд. Капките му отмиваха снощната тъга от едва пулсиращото ù от болка сърце. Тя беше времето - времето бе нея. Денят беше настанал и започваше да се изнизва из под дрипавия ù живот. Живот без капка дъжд любов.
''Облече с черното си настроение'' своята душа и се запъти към ...
''Облече с черното си настроение'' своята душа и се запъти към ...
605
1
Добро утро, с чаша ароматно кафе. Как си? Наспа ли се добре?
Добро утро, с чаша силен ром, сгряващ душевния ми дом.
От много сутрини насам съм тъй самотна. Не ми стига кафето, за да ме събуди с аромат. Или пък рома, да ме сгрее след сутрешното скиталчество, из мечтаната сутрин. Имам нужда от аромата ...
Добро утро, с чаша силен ром, сгряващ душевния ми дом.
От много сутрини насам съм тъй самотна. Не ми стига кафето, за да ме събуди с аромат. Или пък рома, да ме сгрее след сутрешното скиталчество, из мечтаната сутрин. Имам нужда от аромата ...
708
6
Тъкмо бе влязъл из под завивките, за да спре пулсиращото ù от неспокойство сърце. Неспокойство, което бе присъщо за нея. Прегърна я и усети бясно препускащия ù пулс. Сякаш искаше... Да! Искаше да сподави този бяс,но не знаеше как.
Улисан в мисли как да я успокои, бе дочакал изгрева.
- Нима си вече б ...
Улисан в мисли как да я успокои, бе дочакал изгрева.
- Нима си вече б ...
518
Стаичка една, пълна със самота. Добре дошли!
Тук ще намерите разпръснати сълзи, смях, мечти, щастие и какво ли още не. Леко само като стъпвате по пода, някъде загубих разпокъсаното си сърце. Видите ли го, моля с нежност го обгърнете и ми го върнете. Макар и тъй „одрипано”, мое си е. Ще приседна, заб ...
Тук ще намерите разпръснати сълзи, смях, мечти, щастие и какво ли още не. Леко само като стъпвате по пода, някъде загубих разпокъсаното си сърце. Видите ли го, моля с нежност го обгърнете и ми го върнете. Макар и тъй „одрипано”, мое си е. Ще приседна, заб ...
511
3
Закъснях, извинявай!
Точността не ми е във кръвта.
Много ли ме чака? – Не! Ох, добре. Бях се притеснила.
Роза! За мен?! О, красива е! Благодаря!
Да приседна до теб? Добре, на драго сърце! ...
Точността не ми е във кръвта.
Много ли ме чака? – Не! Ох, добре. Бях се притеснила.
Роза! За мен?! О, красива е! Благодаря!
Да приседна до теб? Добре, на драго сърце! ...
478
Искам! Не искам! Искам! Не искам!
Постоянно тези думи аз редувам, ред по ред, дума по дума и защо?!
Отговор нямам и аз!
А може би имам?!
Всъщност да! ...
Постоянно тези думи аз редувам, ред по ред, дума по дума и защо?!
Отговор нямам и аз!
А може би имам?!
Всъщност да! ...
609
2
Боли, когато вятърът повее силно. Развее косите ни, карайки ги да се удрят в лицето. Но най-боли, когато вятърът влезе в сърцата ни. Опустошаваща болка, предизвикана от миг на слабост. Слабост, породена от наивността да допуснеш вятъра да влезе в сърцето ти. Завихряйки се там, той ни кара да изпитва ...
747
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
