jollyroger
1,543 results
Реквием за старият Майстор...
С внезапност на секнала песен
днес старият Майстор умря,
но Тайната дето отнесе:
разсеян Светът не разбра... ...
  340 
Аз и Историята
Историята: Кой си ти?...
Аз: Българин!...
Историята: От къде си?...
Аз: Вече не знам!... ...
  391 
Приказка в пролетната утрин...
Със ябълката, от която брахме
със теб и грях, и сладост есенес
е чудо станало и не разбрахме,
как цяла в бяло тя сияе днес... ...
  624 
Подранила пролет...
Уж зима е,
но пролетта напира,
дърветата подлъгва да напъпят,
а развигора с топъл дъх не спира ...
  391 
Повикай ме да гледаме Залеза...
Замръкнала самотна на скалата
стоиш ли в унес, както на молебен,
а Слънцето потъва във водата
и я разпалва в Залезът вълшебен, ...
  589 
Островът
... А Островът на картата го няма-
пропуснал го е може би мащаба:
той някъде на юг е- в Океана
и аз ще го измисля, ако трябва!... ...
  440 
Носталгия...
(Звездни мемоари)
Когато над Земята лъхне
във лятна вечер тих ветрец,
а някъде щурче въздъхне- ...
  353 
Големият взрив...2
С Големият Андронен Колайдер
в Швейцария, се прави опит да се възпроизведе
Големият взрив, от който е създадена
Вселената... ...
  343 
Лунатик ...
... и яхнал черен, нощен кон
с крила от тъмен Вятър
в нощта като в запуснат дом
ще доведа Луната, ...
  306 
Зеленият залез в Пасифика...*
(спомен)
11.05.1982 год.- Пасифика
Нежен залез макове разкошни
пръснал бе, а палави вълни ...
  581 
Есен...
Над тъжната земя
се рано свечерява...
Животът занемя
без птичата гълчава... ...
  378 
Елегия...
Ти помниш ли, как някак неуверено
самотна птица в залезът кръжеше,
когато проумяхме, колко временно
бе чувството, което ни държеше?... ...
  388 
Една много тъжна любовна история...
... и истинска при това.
Цял ден бесувал Северният вятър,
но малко укротил се с вечерта
и в сняг и лед открай до край полята ...
  405 
Завръщане в Старият манастир...*
От детските години съм запомнил,
че Раят е за праведни душѝ,
а в огъня бушуващ в преизподнята
отива, който цял живот греши... ...
  515 
Срещата с Морето...
(звездни мемоари)
За пръв път срещнах се с Морето
във пролетен, чаровен ден-
тогава се роди Поета, ...
  315 
Монахинята
... Над манастира бавно слиза лятна вечер,
утихва вятърът във старите дървета,
а от гората: дъх на здравец и на Вечност
донася хлад на уморената планета. ...
  426 
20.06.2014.
Непрестанно и гръмовно
днес Морето се гневѝ
и разбива монотонно
белогривести вълни... ...
  343 
Край камината...
Ей, да напалим огъня в камината
и пламъците да роят искрѝ,
седни до мен и Времето изминато
да върнем, и с легендите дори... ...
  705 
Звездни мемоари...
Във есенната вечер гледам залеза-
притихнал и неволно натъжен,
защото и Животът сам, оказа се,
ще свърши неизбежно някой ден... ...
  404 
Зимен залез
Една мелодия от нежност преминава
през тишината, носена от слънчев лъч,
до скъсване в душите затрептява
и се оплита после с птича глъч... ...
  385 
Пролетна лудост...
... иде ми да подлудея,
да подскачам, да се смея
и обяздил Ветровете-
да се рея под небето; ...
  404 
Една почти библейска история...
Към залез Слънцето клонеше плавно,
вечерен бриз надипляше вълни-
едно момиче от морето бавно
излизаше с разголени гърди... ...
  339 
Утринна експресия...
О, изгревът е толкоз чуден
и утринта е тъй вълшебна,
че мен ми стига дето буден
съм в тоя миг да ги погледна!... ...
  349 
Тъжно пълнолуние...
Лунна светлина извайва
тъжен образ от нощта,
нощна птица се окайва
нейде... Клета... Сирота... ...
  316 
Пълнолуние в морето...
Разпилени бели лилии
на морето по водата,
затрептяха, посребрили я
с нежността на белотата... ...
  452 
Есен...№ 6
Тръгна си и „циганското” лято-
Северният вятър го отвя...
... Горе грачи гарваново ято-
долу пъпли дрипава мъгла... ...
  406 
Елова жарава...
Ти гряла ли си се на огън
от стволове на елови дървета?...
Вековни и направо там в гората
кръстосани с окастрените клони... ...
  393 
2.Пристигане на Земята
(звездни мемоари)
Бе пролетна утрин когато Земята
там Слънцето бавно от Мрака извая-
и ми каза Жената: „Това е Звездата, ...
  323 
Тъжен оптимизъм...
Едно селце* във гордият Балкан,
в страни от Времето, самотно доживява
последните си дни във този неразбран,
объркан свят и тъне във забрава, ...
  367 
Бурята
... Морето: сурово-красиво
в нюанси на сивия цвят.
Вълните: развеяли гриви
се блъскат напред и назад... ...
  373 
Притча
... В една гора от приказна реалност
живял самотен като Ветровете
един Мъдрец, отшелник там отдавна-
и другарувал с птиците и зверовете... ...
  327 
Търсене на дом
(звездна приказка)
... Аз в цялата Вечност пътувах,
пресичах безкрайни Вселени,
във звездни спирали нощувах ...
  589 
Божествена приказка за Началото
... Най-първо дойдоха при нас Боговете
и те ни научиха как да се любим,
и с тях заживяхме щастливо, обзети
от общата страст към красиви заблуди... ...
  460 
Приказка за Пустинята
Понеже съм роден в Стихията
на Оня всесъздаващ Взрив,
веднъж се озовах в Пустинята
и в Космосът ѝ мълчалив... ...
  546 
Бяла зима
С бяла приказка, с вълшебство,
с красота неотразима
идваш като гост от Детството-
моя бяла, бяла Зима... ...
  441 
Една вълшебна нощ
...В мемоарите си още
ще разкажа за една
от Ония луди нощи:
аз, момиче и луна ...
  311 
Ние от заминаващият кораб...
Във утрото сънливи и намръщени,
и Слънцето преди да е изгряло,
отплаваме към дългото завръщане,
а то започва винаги с раздяла... ...
  446 
Как лекува се душа?...
на една позната...
-Драги Докторе, кажи
ти разбра ли до сега
как лекуват се души ...
  534 
Старият семеен албум...
Години как не бях се връщал в село-
пресъхнала е малката река
и оня вир дълбок, където смело
се хвърляхме надолу със глава... ...
  1587 
Тъжни залези...
Обичам слънчевите залези
и красотата им самотно-тъжна,
с една обреченост белязани!...
Догарящи... ...
  520 
Random works
: ??:??