kasius
390 results
До небето и обратно,
бяла стълбичка реди се.
Поетажно, поетапно,
съградена - там виси си.
Лете - дъждове я брулят. ...
бяла стълбичка реди се.
Поетажно, поетапно,
съградена - там виси си.
Лете - дъждове я брулят. ...
829
7
Изкачих се,
малко по-нагоре.
Видях земята.
Видях небето.
И рекох си: ...
малко по-нагоре.
Видях земята.
Видях небето.
И рекох си: ...
718
5
Когато сънен вятърът шепти
и ражда закъсняло утро -
сред толкова заключени врати,
ключът за мен, не е статукво.
Когато стигне ми до тука, чак, ...
и ражда закъсняло утро -
сред толкова заключени врати,
ключът за мен, не е статукво.
Когато стигне ми до тука, чак, ...
581
3
Тази нощ, не е обикновена.
В къдриците и, тъмен облак лази.
Луната - в път лъчите си превръща,
по който вие своите талази,
мъглата на бушуващата есен. ...
В къдриците и, тъмен облак лази.
Луната - в път лъчите си превръща,
по който вие своите талази,
мъглата на бушуващата есен. ...
699
3
Така трябва - казват отгоре.
Така трябва - повтарям и аз.
А другия, който е още по-долу,
запява, разбира се -
в същия глас.
Така трябва - повтарям и аз.
А другия, който е още по-долу,
запява, разбира се -
в същия глас.
612
2
Ръката ми, е цялата в червено -
кръвта по нея стича се, без шум...
Не е всевечно бъдещето, тленно -
един ли е завършил със куршум?
Пътеките чертае тротоара - ...
кръвта по нея стича се, без шум...
Не е всевечно бъдещето, тленно -
един ли е завършил със куршум?
Пътеките чертае тротоара - ...
571
2
Самотен съм.
Но, грях ли е, това -
да бъдеш сам
и да преливаш в щедрост,
когато тъмноликата луна ...
Но, грях ли е, това -
да бъдеш сам
и да преливаш в щедрост,
когато тъмноликата луна ...
526
2
I
Не искам, да ме разкъсват на части безименни делници.
Не искам, да се разплувам сред щастие...
И да ме смучат, също, не искам - мошеници.
Не искам да бъда ни горе, ни долу. ...
Не искам, да ме разкъсват на части безименни делници.
Не искам, да се разплувам сред щастие...
И да ме смучат, също, не искам - мошеници.
Не искам да бъда ни горе, ни долу. ...
543
2
Реших да пея тази нощ,
на твоя праг...
- O , Мариана!
Очите ти са остър нож -
сърцето ми, сега, е рана ...
на твоя праг...
- O , Мариана!
Очите ти са остър нож -
сърцето ми, сега, е рана ...
614
3
24.09.1989г.
Есента си капе
в унил листопад.
Няма златни паради...
Умират мечтите, ...
Есента си капе
в унил листопад.
Няма златни паради...
Умират мечтите, ...
564
3
634
4
10.11.1989г.
Когато някой бог умре
и на земята
възкръсне вик,
разтърсващ тишината - ...
Когато някой бог умре
и на земята
възкръсне вик,
разтърсващ тишината - ...
610
3
От тук до края на света
и от земята до небето,
дели ни само вечността,
разцъфнала в небитието.
На длан заложиш ли, човеко ...
и от земята до небето,
дели ни само вечността,
разцъфнала в небитието.
На длан заложиш ли, човеко ...
561
4
I
Ако ми е толкова трудно да дишам,
че не мога и вик да отроня -
тогава, има ли някакъв смисъл,
да гоня в съня си, безброй вихрогони? ...
Ако ми е толкова трудно да дишам,
че не мога и вик да отроня -
тогава, има ли някакъв смисъл,
да гоня в съня си, безброй вихрогони? ...
612
4
607
5
02.01.1988г.
I
Живота ми, е моя земен дял.
Все още се надявам, да живея,
тъй, както не е Господ начертал, ...
I
Живота ми, е моя земен дял.
Все още се надявам, да живея,
тъй, както не е Господ начертал, ...
640
3
1989г.
Един етюд и недопята песен - съдби на кръстопът.
Възражда се народ, сред плесен и търси своя светъл път.
По улиците и площадите - над сивите бетонни сгради,
над покривите и балконите, разтърсвани от канонади, ...
Един етюд и недопята песен - съдби на кръстопът.
Възражда се народ, сред плесен и търси своя светъл път.
По улиците и площадите - над сивите бетонни сгради,
над покривите и балконите, разтърсвани от канонади, ...
526
3
1989г.
Гореща зима, пали с топъл дъх снега и стапя се покоя.
Горещо време - след застоя пръст, ухае с пламъка, на зноя.
И топло е - в сърцата ни гори надежда, като адски камък...
И сякаш, допотопните мъгли, не са били до вчера замък, ...
Гореща зима, пали с топъл дъх снега и стапя се покоя.
Горещо време - след застоя пръст, ухае с пламъка, на зноя.
И топло е - в сърцата ни гори надежда, като адски камък...
И сякаш, допотопните мъгли, не са били до вчера замък, ...
595
3
На подп. Виктор Стоянов
Кой не знае, Вичо войвода?
Кой не е слушал, за него -
фатмак ли във механата,
"калпак" ли с твърда заплата ...
Кой не знае, Вичо войвода?
Кой не е слушал, за него -
фатмак ли във механата,
"калпак" ли с твърда заплата ...
609
3
515
3
Земята се изтръгва от калта -
попили хоризонтите и мъка,
покапват в скръб
и слива се пръстта
с небето, ...
попили хоризонтите и мъка,
покапват в скръб
и слива се пръстта
с небето, ...
552
3
793
10
Седиме ние двама с теб,
пред "шибаното" КПП-е.
Ти, член на БНА оставаш,
а аз, съм в уволнение.
Мълчиш отчаяно сега, ...
пред "шибаното" КПП-е.
Ти, член на БНА оставаш,
а аз, съм в уволнение.
Мълчиш отчаяно сега, ...
1796
1
"- О, времена! О, хора!"
О, понятия!
Не вярвам, нито в Господ -
ни в разпятия...
Не вярвам в идеали ...
О, понятия!
Не вярвам, нито в Господ -
ни в разпятия...
Не вярвам в идеали ...
635
5
Дълбоко, дълбоко -
под пластове земни...
Дълбоко, дълбоко -
под угари черни...
Надоле - под истини ...
под пластове земни...
Дълбоко, дълбоко -
под угари черни...
Надоле - под истини ...
526
1
539
3
1.1. В началото, бе само тишината -
изтръпнала, застинала в предсмъртен вик
и само Бог летеше над водата,
духът му нямаше ни плът, ни лик.
1.2. В средата, се изправяше стената, ...
изтръпнала, застинала в предсмъртен вик
и само Бог летеше над водата,
духът му нямаше ни плът, ни лик.
1.2. В средата, се изправяше стената, ...
557
1
Аз, Сивия, живея в този свят.
Дълбая в дните - в ситата досада...
Разяжда ме ръждата на омразата
и завистта души ме в своя яд.
Доволен съм, от новите си дрехи. ...
Дълбая в дните - в ситата досада...
Разяжда ме ръждата на омразата
и завистта души ме в своя яд.
Доволен съм, от новите си дрехи. ...
1678
7
На вековете,
вековете им не стигат -
да бъдат векове.
На хората,
живота им не стига - ...
вековете им не стигат -
да бъдат векове.
На хората,
живота им не стига - ...
699
6
I
На мене, ми е толкова едно,
проклето
и противно, като в стая
в която кал човешките крака, ...
На мене, ми е толкова едно,
проклето
и противно, като в стая
в която кал човешките крака, ...
582
6
Аз искам светлина
сред мрак и пустота -
аз искам светлина
и огнени лъчи!
Но, моя светъл взор ...
сред мрак и пустота -
аз искам светлина
и огнени лъчи!
Но, моя светъл взор ...
660
2
Сънувах сън -
над върховете,
на синя планина летях.
Бях птица -
бях орел ...
над върховете,
на синя планина летях.
Бях птица -
бях орел ...
695
7
Родих се аз,
сред мрак и пустота -
бях роб на суета,
ала сега, не съм.
Родих се аз - ...
сред мрак и пустота -
бях роб на суета,
ала сега, не съм.
Родих се аз - ...
644
3
591
3
Съдира се светът да се разплува.
Животът си тече безумно сит.
И както мръсотията изплува,
разваляйки безупречния вид
на езерото - ...
Животът си тече безумно сит.
И както мръсотията изплува,
разваляйки безупречния вид
на езерото - ...
564
5
Искаш ли, да ти разкажа нещо,
за което утре няма да си спомниш?
Една приказка, за бъдещето зловещо.
За морето от сълзи, които ще рониш,
когато това, което било е, ...
за което утре няма да си спомниш?
Една приказка, за бъдещето зловещо.
За морето от сълзи, които ще рониш,
когато това, което било е, ...
526
1
Във ъгъла съм седнал
и редя.
Нареждам картите -
нали съм комарджия.
Спатии, купи, ...
и редя.
Нареждам картите -
нали съм комарджия.
Спатии, купи, ...
551
2
Във чашата аз виждам, своя лик -
подпухнали, очите плуват сред ракия,
носът се червенее, а в душата вик,
разбутва, насъбрана мръсотия:
Алкохолик! ...
подпухнали, очите плуват сред ракия,
носът се червенее, а в душата вик,
разбутва, насъбрана мръсотия:
Алкохолик! ...
734
5
Нощта се спуска тихо, над града -
от дупката си, бавно се измъквам,
обичам аз, непозволените неща
и хоби ми е, да отмъквам.
Тъмата, е защитния ми плащ - ...
от дупката си, бавно се измъквам,
обичам аз, непозволените неща
и хоби ми е, да отмъквам.
Тъмата, е защитния ми плащ - ...
630
3
И моята съдба не е приятна -
играта, е безмилостна и тук...
Човешката душа е необятна,
но в ъглите и трупа се, боклук.
Живях невесело. ...
играта, е безмилостна и тук...
Човешката душа е необятна,
но в ъглите и трупа се, боклук.
Живях невесело. ...
556
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
