May 31, 2007, 7:36 AM  

Двадесет и втори Декември 

  Poetry
547 0 3
1989г.
Един етюд и недопята песен - съдби на кръстопът.
Възражда се народ, сред плесен и търси своя светъл път.
По улиците и площадите - над сивите бетонни сгради,
над покривите и балконите, разтърсвани от канонади,
умиращи души витаят, за да възкръснат с боен вик
във името на свободата, вещающа:
- "О, спри - ти, миг!"
- О, миг!
Ти, равен си на вечност, когато огнекрилата човечност,
излива в буйна лава, метежния си лик:
- "Спокойствието долу!" ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Random works
: ??:??