Jun 6, 2007, 7:05 PM  

Прогрес 

  Poetry
562 0 2

 

Ръката ми, е цялата в червено -

кръвта по нея стича се, без шум...


Не е всевечно бъдещето, тленно -

един ли е завършил със куршум?

 

Пътеките чертае тротоара -

в човешки грешки хиляди следи,

уплитат се...


И губят свойта стойност милионите -

нечутите съдби.

 

С ръката си притискам револвера

и стрелям в пустото -

куршумите свистят.

 

На бой съм тръгнал.

 

Но, един не стига

илюзиите да руши -

на този свят.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??