kaziyka
100 results
Бледи доспехи
проблясват -
последната битка
застина на устните.
Не си струва ...
  619 
Не бях единствена,
затова първа
си тръгвах.
Всеки ме питаше
защо съм сама... ...
  612 
Една цигулка
простена в мрака.
Струните почувстваха
жарта,
която разгоря ...
  1461 
Млечно-сивото кълбо по
Божиите индигови Длани
се спука като стъкло
и се разпиля в жарта...
на човешките рани. ...
  743 
Малко преди полунощ
ми се счупи обувката,
докато тичах
да търся доверие
в лоното на ледена нощ. ...
  1329  12 
Не чувам
до болка усилени думи.
Тъгата ми беше стряха
и хора по улици -
карат се. ...
  673 
Тръгвам си като
залеза,
очаквана...
и в червено.
Душата ми - ...
  714 
Чакането ме покрива
с напрежение.
Казват: "Времето лекува",
но за мене време
значи също и порутените къщи. ...
  790 
Хлипаща,
с торбички под очите -
тя, моята надежда
тичаше
по пролетни поля. ...
  1122 
Върнах си всичките заеми,
а ти искаш и мене да вземеш
от лихвите в папката "Вчера" -
там кънтят единствено...
празните ми молитвени клетви. ...
  661 
Тежи ми най-много въздуха,
когато я пъдя...
свободата ми!
Но е толкова глуха
и се задавям с писъци. ...
  574 
Дали бяха хубави,
докато плачех...
очите ми!
Или сега
са само сух, напукан ...
  714 
Не ми е нужна
свободата ми!
Когато са изпити
силите от пътя,
под прашен въздух ...
  769 
Вървя през град,
просмукан със цигарен дим.
Нощта ми пак,
изгонена от скрина на деня,
се спуска плахо, ...
  609 
С бясна нежност,
с излекуван кикот...
в очите -
така ме намираш
в твоята стая, ...
  723 
Още ми е трудно...
да мечтая.
Кафето е...
преднамерено горчиво,
като аромата на страха, ...
  745 
Опитах се да гледам
оптимизма в очите,
но очите му бяха...
изтрити,
сякаш от възглавниците... ...
  602 
Кратки, глухи писъци,
обляни в слънчевото време.
Сълзите се превръщат
... в свитъци,
които никой няма ...
  608 
Мечтаеш за живот,
за който нищо не знаеш!
Отсреща ти намигва от
... огледалото...
оная, която искаш да бъдеш. ...
  885 
Чистото небе
и само вятър,
тананикащ мелодия.
Не прилича на зима!
По езерото тича блясък - ...
  812 
Сенките ми казват повече -
особено твоята,
когато си тръгваш,
дъхът ти сякаш плаче.
И вместо тебе, ...
  775 
Най-добър приятел ми е изгревът,
когато идва към 6 сутринта
и се събужда в мене скитникът
с чаша кафе, ароматно, в ръка!
А се прозяваме двамата мудно, ...
  609 
Съвсем тихо
часовникът отброява минути,
лятото отлита плахо-
кула от мечти бавно ще се срути
...а мечти имаше много! ...
  581 
Когато дъждът се посипе
по изморената потна земя
и студът почне да щипе
бузите нейни - на радостта,
тогава глухо потръпват ...
  1192 
Стичат се капки
от старата чешма.
Надежда, разделена на хапки
от вчерашна трапеза.
Вчера беше отдавна, ...
  589 
Под студени лъчи
на розово слънце
хората зъзнат,
а розовото мълчи.
Любовта е едно зрънце ...
  631 
Продънено корито,
ама изплуваме...
Животът е сито,
не с хора,
а с човечета! ...
  842 
Луната - горда и могъща,
аз - свита и безпомощна.
Слушаме...
трополящи сенки по терасите -
все така сънливи и немощни. ...
  886 
Сякаш заробени,
млади,
а така изморени
...луните,слънцата
се гонят ...
  581 
Ако досега всеки
е късал по страница
от моите,
от мене
и я е разпилял по пътеки, ...
  1333 
И капе гордост
от онези силните,
извисените...
без срок на годност.
Да чакам ли? ...
  1236 
Подминавайки нищото,
се чувствам невзрачна
Без допир с героичното
облак залязва
над руините с миризма ...
  569 
След изветрели сълзи
нахлува студ в очите.
Сенки тихи от минало
се блъскат в днешното,
в дните... ...
  881 
Ще се видим пак някога,
може би все там...
и ще сме някакви
Ще се чува... шум сам -
най-новата музика ...
  949 
Небето днес иска да плаче.
За всичко, за всички, обаче
знам, някой ще изгрее пред мен,
ще е топло, ще е сухо в
дъждовния ден. ...
  894 
Не го прави...
тя не го заслужава!
В нощта блести,
навярно мисли,
че те притежава ...
  648 
Свита в ъгъла,
като гладуващо кученце,
което сънува есенни сънища
и в съня си скимти
Сега и тогава-различни пътища, ...
  644 
В крилата на бурята
цинично се сгушва желание
и онази вулгарно-другата
в ръцете му се превръща в стенание
Небето мрази пурпурните мъгли, ...
  821 
Небето сякаш пада
и ме обгръща с индиго...
Греховете изгарят на синя клада,
непорочното боли непоносимо
Нощите стават студени, ...
  542 
Все се чувстваме затворени
в свят,
в който все нещо се чупи.
Загубим ли нещо,
сме като отровени, ...
  898 
Random works
: ??:??