В крилата на бурята
цинично се сгушва желание
и онази вулгарно-другата
в ръцете му се превръща в стенание
Небето мрази пурпурните мъгли,
мрази да вижда и мене,
като част от градските светлини,
които изгряват вечерно време
Небето завива грижовно звездите,
защото знае, че ще ги заболи,
както страдат неволно луните,
щом хорският грях заблести... ...