maikata
200 results
Господ си съблича ризата
духом нищите да облече.
Колко ризи, Господи ти трябват,
нямаш вече и една.
Как облича се душата голата, ...
  1470 
Тръгвам си-
От приятели някакви.
От обещания никакви.
От лицемерие всякакво-
Вземам си само торбичката, ...
  465 
Избягах, мой дом.
Избягах от спомена за стъпките на баща ми,
от високия смях на майка ми,
от спомени за тънки свещици,
свърши се, мой дом. ...
  481 
Все същия уж.
Минутите се превръщат в
часове,
времето се преструва на заспало,
надеждата не идва, ...
  746 
А после спомените свих.
И скрих.
И нямаше сълзи.
А как нахлуват спомените
от скътана в гардероба дреха - ...
  542 
Отдавна
не съм те срещала, приятелю,
не си ме виждал, не си ме мислил.
Разделиха се пътеките в късното ни лято
и ранен сняг косите ни покри ги. ...
  449 
Как лесно се лекуват рани,
когато на удара отвърнеш с добрина.
Когато себе си надмогнеш,
как просто всичко е това.
И чист е хоризонтът ...
  625 
Идва на пръсти, когато часовете заспиват.
Докосва прозореца,
съвсем леко, като магьосник.
Стъклото е аморфно,
сънят преминава, ...
  639 
Небесният жътвар
разсипа златно зърно.
Октомври ме зави
с бляскави звезди.
Къде отиде, лято? ...
  446 
Размиха се реките през късното ми лято.
Пътеките се разделиха и няма
пред чия врата да спра
и пред кого за радостта да кажа,
скръбта си пред кого да споделя. ...
  1216 
Преглътнати.
Забравени.
Неказани.
Запомнени-
тлеят... ...
  500 
От гърба на планината изскочи.
Над прашните тополи
ръцете си протегна
и ги среса.
И ги прегърна. ...
  569 
Когато стане тихо,
ще чуеш
на мравката вървежа.
Как Слънчовата майка
детето си приспива. ...
  1563 
Със сламка пиеш душата ми.
Дни безлюбовни.
Дяволско време.
Режа косата си.
Стълба плета. ...
  475 
Ще пием вино някога.
Когато всичко преболи.
Ще бъдеш ти щастлив,
а аз отнесена, може би.
Пред нас ще има шапка със мечти, ...
  573 
Не се наплака.
Понякога очите си избърсва
с небесно синя кърпа.
Понякога раздърпва облаците бели
и мята сивите къдели ...
  484 
Признавам.
Взех си.
И повече,
отколкото е нужно-
усмивка от любими хора, ...
  624 
Че плаче любовта.
Стои на прага боса -
полека я съблече,
събу вълшебните обувки.
Сега е Пепеляшка, ...
  586 
Признавам.
Взех си.
И повече,
отколкото е нужно -
усмивка от любими хора, ...
  588 
Между две вселени -
дъх разстояние.
Време -
пространство между
мигла и сълза. ...
  540 
Аз все така ще чакам
тайнството безкрайно.
И смисъла на любовта -
тайфун през ведър ден.
А ти, върви. ...
  463 
Изпрани мечтите съхнат,
чакат дъщеря ми да ги прибере
от тънкото въже на несигурното днес.
Вечерта мирише на лавандула.
Дъщеря ми сваля мечтите. ...
  570 
Домът ми се превърна в гара,
а моите обувки - влакове -
насрещни, заминаващи и идващи отнякъде.
Домът ми се превърна в перон -
случайни пътници - децата ми. ...
  446 
Жадувам пътища.
И бистра чаша.
И смях.
  580 
Лозата за какво е?
За сянка, за сладост,
за вълшебства.
На свечеряване
в уханна есен, ...
  738 
Между доброто и злото,
на границата между "да" и "не",
когато златните прашинки на надеждата
поръсват горчивото ни вчера,
ленивото ни "днес", ...
  575 
Когато си тръгнеш
и белият път те прегърне
аз - сянката твоя
оставам
в скритото вчера. ...
  536 
Чаша чай по ракиено време,
на рамото на баира е седнало слънцето -
дълъг е пътят до вкъщи.
Заключваш се с девет ключалки,
а ти трябва само една - ...
  496 
Има време -
за нови приятели
и стари любови,
за дъх от разпукваща пъпка,
за горчивото вино на спомена. ...
  693 
Тихо.
Тихо.
На пръсти.
Вечерно,
приказно-нежно, ...
  774 
Не се завръщам в бащината къща,
нозете ми от нея се отвръщат
и бягат в другите посоки.
И не сънувам бащината къща.
Тревяса дворът ...
  660 
В клоните ще свети слънчева сълза,
ще се докосват светли силуети.
На прага на нощта,
зелената трева ще шепне
под нечии нозе... ...
  814 
Когато неканени идат изминали дни
и прага прекрачват, и в ъгъла сядат,
и гладно поглеждат -
да вземат последна надежда
от безлюбовния ми ден... ...
  690 
Макар и оголени от непрестанния кръговрат на сезоните,
дърветата все пак танцуват... Кристи Апостолова
Дърветата... като хората -
ония лудите,
дом неспастрили, ...
  619 
Все сянката си гоня,
след влака тичам,
на друга спирка слизам,
приспивам се с мечти,
мечтите си събуждам, ...
  518 
Сияеш, моя любов, сияеш -
под сълзите светиш,
сияеш, моя любов, сияеш -
никой не чу плача ти,
сълзите бисерно светят, ...
  619 
Човешката любов - босо врабче
в декемврийския сняг.
Милосърдието - хлебни трошици
по Коледа.
Заваля.
  631 
Да пием за тези дълги дни,
в които времето ни промени.
И не съвсем.
За радостта, която ни дари.
И не съвсем. ...
  522 
И си отиде есента,
сбогува се - преди малко
и вейна вятърът разплакан
последните листа,
и шала си червен прибра. ...
  555 
Ще ме познаеш.
Ще ме намериш.
Аз съм тази
в огледалото...
Аз съм тази ...
  415 
Random works
: ??:??