Насаме

Mar 31, 2020, 5:06 PM

Poetry » Phylosophy

509 0 0

Избягах, мой дом.
Избягах от спомена за стъпките на баща ми,
от високия смях на майка ми,
от спомени за тънки свещици,
свърши се, мой дом.
После ще бягат децата ми,
а сега единия рог на луната
се счупи в пресъхналия кладенец,
от който някога мама
миеше нозете си.
Свърши се, мой дом.
Не поглеждам назад, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Насаме

Want to read more?

Random works