maikata
200 results
Ще се усмихна, ще те прегърна,
пред теб единствено ще се смиря,
главата си пред теб ще преклоня,
защото аз съм ти и ти съм аз,
Животе мой, мой дъх, плач мой ...
  1055 
Есенно, песенно - светло унесено
времето тича пред мен.
Спомени летни,
мигове звънки,
смях през сълзи, ...
  454 
Дни, луни и време -
разтапящо, безумно-сладко,
проникващо до костите ми даже,
до всяка фибра на душата.
Време, което искам да затворя - ...
  457 
На полюс, на стреха -
накрая на света
търкулната надежда спря.
За кратко кратък миг засвети
като написан съвършено стих. ...
  575 
Отива си лятото,
не може да спре -
луната на ръбче да стопли
сърдитото твое небе.
И сенки изтляха, ...
  453 
В сивата дреха на делника -
изненада!
Внезапното от ъгъла
изскочи,
засмя се ...
  380 
Отворих вратата.
През прага на мълчанието
преминах.
Благословено е,
когато думите са неизказани. ...
  448 
Заспиват звездите -
вечерният облак
застла им легло,
разбойникът-вятър
в дърветата хукна, ...
  464 
Като змия денят се сви,
наместо опашка
след себе си повлече
и можене,
и искане, ...
  468 
Разбрах - няма да дойдеш,
не ще те посрещна,
не е писано,
ти не пожела!
Строфа като сълза. ...
  383 
Минава времето, подскачайки като дете,
наместо шал увило шарена дъга
около своето вратле. Денят протяга ръст
и сянката във мене се прибра,
и стана тихо като в храм, ...
  485 
Все още идват сънищата боси,
когато слънцето на хребет легне,
все още чувам, мама ми говори,
щурче на двора още плаче,
лозницата на двора го теши. ...
  462 
Времето - просено зрънце,
ще се търкулне във Вселената.
След време ще омесят пита
за гладните души.
  413 
Кафе за събуждане,
две-три стихотворения -
за настроение,
чифт нови обувки,
малко пари, ...
  513 
Звънки мигове, тънко предчувствие,
дъга опъната над сивото -
времето наместо тетива в ръцете ми.
Всичко започва отново -
Земята ще се засмее, ...
  414 
И вали, и вали,
и е тъжно, нали,
под стрехата
съм свита,
и е тъжно, нали - ...
  490 
"Какъв чудесен ден: човек не знае чай ли да пие или да се обеси" Чехов
ПО ЧЕХОВСКИ, а ние
А ние просто ще вървим така -
ръка в ръка със своята душа...
Ще срещнем враг, приятел даже, ...
  802 
Дни, луни и време -
разтапящо, безумно-сладко,
проникващо до костите ни даже,
до всяка фибра на душата.
Време, което искам да затворя - ...
  404 
Ще си сложа лятната шапка,
ще хукна по прашния път,
от детството още познат,
ще избягам от сивия ден,
от тъжните, тъжните хора, ...
  431 
Понякога искам ей-така,
по цветни пътеки да тичам,
понякога искам ето така
на себе си само да приличам.
Не искам да знам, ...
  457 
Стопявам се,
зад завоя на рамото ти,
зад прегръдка
пропусната,
стопявам се - ...
  407 
Когато си смирен и плах, и тих,
когато времето на ъгъла ти смигне -
то ли те отмина, ти ли го забрави...
Когато мислите - тревожни птици,
съня от теб крадат ...
  418 
След толкова залези, а после изгреви,
след толкова мълчания,
след думи неказващи нищо,
след поток от слънчеви капки
в средата на времето стоя.
  480 
Очаквам залези,
вълшебства скрити
и тайнства на нощта.
А после деня, откриващ
златните си порти... ...
  429 
Понякога дъждът от очите вали,
а после надеждата сяда,
денят се усмихва,
протягат ръцете си пътища
и ме прегръщат, ...
  543 
Подсвиркваш си, прегръщам те,
под шапката на стария чадър
разцъфналия кестен ни окъпва -
огъната е шапката на стария чадър,
изсмивам се, прегръщаш ме - ...
  469 
Такова ми е щастието - разплакано
от радост,
от тъга,
от миг неизживян,
от преживян, ...
  511 
А после спомените свих.
И скрих.
И нямаше сълзи.
А как нахлуват спомените
от скътана в гардероба дреха - ...
  523 
Как мечтая за слънце,
а в студената пролет
умират цветята
и сладостно-тъжен,
горчиво-тревожен, ...
  457 
Лесно е да вдигна двете си ръце
и да прегърна, вместо да нападам.
Лесно е да вдигна двете си ръце -
да се предам,
но кой обича предателите? ...
  529 
Обичам да обичам.
Със слепи пръсти любовта да сричам.
А после тя да оживява
и ставам цяла,
завършена, едва ли... ...
  451 
Всичко е казано -
казват.
Но не съвсем,
си казвам.
Зад думите и тишината - ...
  415 
Думите ми - премълчани,
разпиляни,
пак събрани -
животът ми -
така, на длан ...
  456 
И си плаче небето самичко,
с бели сълзи си плаче -
през април,
и си жали неродената зима,
и прекъсната пролет си жали, ...
  401 
По дяволите цялото ми искане
и цялото ми можене - по дяволите пак!
Съдбата пети ъгъл ми измисли
в разчупената стая на деня.
И идва ден и си отива, както е дошъл, ...
  449 
Очакването е цвят от магнолия
цъфнал през зимата.
Очакването са стъпките ти снежни
да те заведат до сърцето ми.
Да ме намериш. ...
  369 
Отронените мигове на времето
с други споделени
или дълбоко скрити в нас,
запазени за съкровения ни час
и съкровено споделени ...
  482 
Дойде за малко,
каза ми,
остана.
В празника ми делник,
в делника ми рана. ...
  581 
Времето - безгласен знак, безшумен миг,
през пръсти изтеклата вода,
нехайно захвърлена любов
и книга недочетена...
Времето е лято недолюбено, ...
  397 
В годината на синия кон
по зелена трева ще вървя.
Синият кон, силният кон
ще ме изведе към светлото,
мечтите ще ме носят на рамо - ...
  473 
Random works
: ??:??