МилиВанили
12 results
Замъчи, замълчи... не продумвай,
няма нужда от крясъци тъжни и стон,
замълчи... нека да покротуваме!
Хайде, моля те, не с този тон!
Ядосан е белият лист. ...
  745 
"... всеки своя пътека си има..."
някой така бяха възпели човека
и дългия път, по който да броди,
ала да помислиме, моля ви, нека,
какво точно тук значи човека! ...
  842 
„ ... в сърцето залезът кърви,
стар огън прави пепелища,
отпила своят дял - върви,
във мене не остава нищо.
Не търся в младостта вина, ...
  831 
... you and me together forever
Аз знам, че още ме сънуваш,
в съня си кротко ми шептиш,
че искаш с мен да отпътуваш,
в ръце ти нежно ме държиш ...
  873 
Сънува кал,
тъй черна и дълбока,
как спъва я безмилостно,
без жал
и виждам я до шията затънала! ...
  1121 
Превърни ме във струна,
опъни ме до край
и стрела намери и убивай!
Превърни ме във огън,
да изгарям ми дай, ...
  1464  16 
Аз бързах, за да грабна спомена,
да го докопам за немирните къдрици
и да го задуша в прегръдките си...
Не исках да го пускам да си иде,
раздърпах му сакото остаряло, ...
  738 
Как най-сетне открих, че и аз съм част от откачения свят, може би малко по-различна, а може би не чак толкова...
Спи големият град, притихнал, безшумен и кротък. Луната, по-красива от всякога гледа от синьото чело на небето. Гледа смълчаният човешки свят и тихичко му се усмихва. Хората - тъй умислен ...
  856 
... Аз съм голямо момиче,
обаче ми харесва
косите си да сресвам,
да мажа със червило
стените у дома... ...
  1062 
Не ме разбираш, гледаш ме безизразно,
смутено слушаш,
кротко си мълчиш,
а аз съм толкоз простичко устроена...
ненужно е да ме виниш. ...
  2250 
Не съм обидена на времето,
което с тънка четка и бои,
тъй упорито, ала ненавременно
рисува с бяло в моите коси.
Че нямам право аз да се ядосвам, ...
  987 
Полунощ е, в тихата ми стая
рисувам с вдъхновена длан,
до мене тишината няма
отдавна спи на стария диван.
И без това тя винаги мълчи, ...
  1112 
Random works
: ??:??