Morgana
188 results
Като стар рефрен помни ме, неизпята.
Като мълния, незапалила нощта...
Като стих шепни ме, припозната.
Рисувай по стените незавършени слова...
Обичай ме, когато отиде си мойто време. ...
Като мълния, незапалила нощта...
Като стих шепни ме, припозната.
Рисувай по стените незавършени слова...
Обичай ме, когато отиде си мойто време. ...
709
7
Прекръсти се преди сбогуване.
Всяка раздяла е свещена прямота.
Не ме целувай на тръгване...
остави ме в мълчание от самота...
След време, по-малко ме обичай, ...
Всяка раздяла е свещена прямота.
Не ме целувай на тръгване...
остави ме в мълчание от самота...
След време, по-малко ме обичай, ...
512
1
3
И когато си тръгнеш с помахване,
когато тихо отмине раздялата,
спомни си за моето „сбогом” неказано
и как плаках, отнела от тебе цялото...
Сетне устните свий ги (от обичане). ...
когато тихо отмине раздялата,
спомни си за моето „сбогом” неказано
и как плаках, отнела от тебе цялото...
Сетне устните свий ги (от обичане). ...
445
2
В самотата на зимните вечери,
когато изгубиш предела на времето,
потърси ме, като сянка в завесите
и поискай от мене отнетото...
... защото избягах, неискана... ...
когато изгубиш предела на времето,
потърси ме, като сянка в завесите
и поискай от мене отнетото...
... защото избягах, неискана... ...
920
4
В остатъка от спомени
открих кратък миг на една раздяла.
В хилядите, вехти клони оголени,
получих на парченца накъсаното „цяло”...
В истерията от сънища ...
открих кратък миг на една раздяла.
В хилядите, вехти клони оголени,
получих на парченца накъсаното „цяло”...
В истерията от сънища ...
579
8
Тази нощ мога да обичам.
Тази нощ на взаимна пустота.
Тази нощ дрехите по пода ще събличам.
И ще делим в едно онази самота.
Тази нощ при тебе ще се върна. ...
Тази нощ на взаимна пустота.
Тази нощ дрехите по пода ще събличам.
И ще делим в едно онази самота.
Тази нощ при тебе ще се върна. ...
539
2
Търсих дланите ти по стените.
По пода рисувах сенките на две очи.
Изпуснах си мечтите,
сетне копирах от миналото две сълзи.
Защото приказката свърши твърде рано. ...
По пода рисувах сенките на две очи.
Изпуснах си мечтите,
сетне копирах от миналото две сълзи.
Защото приказката свърши твърде рано. ...
566
Студено беше тая нощ.
Толкова непожелано криеше в сенки
от вечерни творения, обсипани в разкош...
А аз под одеалото треперех и устните ми бяха бели...
Кожата настръхваше ми до полуда. ...
Толкова непожелано криеше в сенки
от вечерни творения, обсипани в разкош...
А аз под одеалото треперех и устните ми бяха бели...
Кожата настръхваше ми до полуда. ...
472
5
Една голяма любов отиде си без време,
тъй както бе дошла... сама...
Една усмивка стопи се в мене,
умислена, търсеща преспа сняг в нощта...
Една малка истина скри се под перваза, ...
тъй както бе дошла... сама...
Една усмивка стопи се в мене,
умислена, търсеща преспа сняг в нощта...
Една малка истина скри се под перваза, ...
712
7
Аз не винаги съм красива.
Аз често в истерия изпадам.
Не съм оная, всеотдайна и недива,
аз съм сянката, дето в другите пропада.
Аз не винаги казвам истини, ...
Аз често в истерия изпадам.
Не съм оная, всеотдайна и недива,
аз съм сянката, дето в другите пропада.
Аз не винаги казвам истини, ...
558
3
Припаднах от очакване.
Замлъкнах после от незнание.
И клетва нямаше, след туй полагане.
Излъгана си тръгнах, без терзание.
В есенно-зимното творение ...
Замлъкнах после от незнание.
И клетва нямаше, след туй полагане.
Излъгана си тръгнах, без терзание.
В есенно-зимното творение ...
506
5
Посърнал лед сред мъгли от думи.
А зоната на жълтите листа
посипа мрака, който беше помежду ни...
Сетне... затишие след буря. Съдбовна тишина.
И накрая есенно предчувствие ...
А зоната на жълтите листа
посипа мрака, който беше помежду ни...
Сетне... затишие след буря. Съдбовна тишина.
И накрая есенно предчувствие ...
585
4
Животът е пародия от чувства,
хиляди измислени неща...
А ние май сме всъщност
кукли на конци в ръцете на някаква съдба...
Толкоз много дири от следи... ...
хиляди измислени неща...
А ние май сме всъщност
кукли на конци в ръцете на някаква съдба...
Толкоз много дири от следи... ...
704
5
Колко нахално от твоя страна
да кажеш, че ме обичаш.
Колко нагло е да ровиш в старите рани,
като назад моменти минали заричаш.
Нахално ме гледаш с изгубена нежност. ...
да кажеш, че ме обичаш.
Колко нагло е да ровиш в старите рани,
като назад моменти минали заричаш.
Нахално ме гледаш с изгубена нежност. ...
467
1
За любовта и всичките й бедствия
(краят на една нелепост)
Изчерпаха се думите за тебе.
Не намирам рими, с който да описвам
това, дето го отнесе твойто време ...
(краят на една нелепост)
Изчерпаха се думите за тебе.
Не намирам рими, с който да описвам
това, дето го отнесе твойто време ...
599
4
Къде отиде премерената нежност?
Кога стопи се любовта във мен?
Кой отнесе ме в мъгливата безбрежност,
че няма смисъл в утрешния ден?
Колко още ще седя в онази стая? ...
Кога стопи се любовта във мен?
Кой отнесе ме в мъгливата безбрежност,
че няма смисъл в утрешния ден?
Колко още ще седя в онази стая? ...
478
8
Вятърът шептеше ми нечувани слова.
И ненамерена отново аз останах
онази вечно търсеща душа,
като в средновековна рамка пропиляна...
Картина съм на сляп художник. ...
И ненамерена отново аз останах
онази вечно търсеща душа,
като в средновековна рамка пропиляна...
Картина съм на сляп художник. ...
521
Аз мразя пеперудени да бъдат дните.
Някак скучни ми се струват.
Бледи, малко истерични,
подивели във вихрушката от чувства.
В скрина скрих си късчета усмивки, ...
Някак скучни ми се струват.
Бледи, малко истерични,
подивели във вихрушката от чувства.
В скрина скрих си късчета усмивки, ...
553
4
Донесе ли ми крехката обич
на художника сляп.
Беше ли за мен преизподнята
или в лъжата ти пак
отрекох те с молитвата - ...
на художника сляп.
Беше ли за мен преизподнята
или в лъжата ти пак
отрекох те с молитвата - ...
583
4
Тук съм за теб и святата ти самота!
Аз за тебе с всички безмилостно се борих.
И тъпках много, и грешки правех.
И себе си предавах, дори с боговете спорих,
тъй както цвете, неотнесло своя подвиг... ...
Аз за тебе с всички безмилостно се борих.
И тъпках много, и грешки правех.
И себе си предавах, дори с боговете спорих,
тъй както цвете, неотнесло своя подвиг... ...
524
1
Луда съм, че вярвам още в тебе!
Луда съм да вярвам, че те имам.
Просто желанието е тъй силно.
И вятъра в ръцете си ме взима,
непокорна и необяснима. ...
Луда съм да вярвам, че те имам.
Просто желанието е тъй силно.
И вятъра в ръцете си ме взима,
непокорна и необяснима. ...
572
На сбогуване
Леко дъждовно е в сърцето ми.
Тръгваш, а аз нямам сили да те спра.
Полагам малка клетва в ръцете ти,
без сбогом, само кратък поглед мога да даря... ...
Леко дъждовно е в сърцето ми.
Тръгваш, а аз нямам сили да те спра.
Полагам малка клетва в ръцете ти,
без сбогом, само кратък поглед мога да даря... ...
517
Пустиня
/без сбогуване/
Пустиня. Сянка на жена.
Видение след малък залез.
Отричане и сетне път през самота, ...
/без сбогуване/
Пустиня. Сянка на жена.
Видение след малък залез.
Отричане и сетне път през самота, ...
500
Телата ни водят война
(в теб душата ми ще спи)
Телата ни водят война!
Ти ли си обичал пак тази нощ!
Проблясва мълния, трясък от искра... ...
(в теб душата ми ще спи)
Телата ни водят война!
Ти ли си обичал пак тази нощ!
Проблясва мълния, трясък от искра... ...
526
Кожата ми настръхнала е до полуда.
Дебнещ звяр се крие в зениците ми от кристал.
Боли ме от ласките ти, нескрили се в глуха
истерия на пясъчния замък, превърнал се във кал.
И маските ми по земята безропотно се валят. ...
Дебнещ звяр се крие в зениците ми от кристал.
Боли ме от ласките ти, нескрили се в глуха
истерия на пясъчния замък, превърнал се във кал.
И маските ми по земята безропотно се валят. ...
475
1
Когато си отивам
/тоя път мълчи/
Когато си отивам ти свеждаш очи.
Пристъпваш из моите,
немисломо дерзаещ за още мечти... ...
/тоя път мълчи/
Когато си отивам ти свеждаш очи.
Пристъпваш из моите,
немисломо дерзаещ за още мечти... ...
562
6
Бях ли?
Бях ли някога за тебе нещо,
което никога не беше там?
Бях ли въздишката ти свята и човешка,
творение от лед, от искри и плам? ...
Бях ли някога за тебе нещо,
което никога не беше там?
Бях ли въздишката ти свята и човешка,
творение от лед, от искри и плам? ...
562
1
Изиграхме ролите добре.
Понякога така желаех да те имам,
че в истерия изпадаше душата.
И от себе си по-малко взимах,
крадях дори и тишината... ...
Понякога така желаех да те имам,
че в истерия изпадаше душата.
И от себе си по-малко взимах,
крадях дори и тишината... ...
569
4
Не разплаквай сълзите ми.
Те пре-много за тебе плакаха.
Не показвай ми истини.
Те от теб отдавна избягаха...
Не разплаквай сълзите ми. ...
Те пре-много за тебе плакаха.
Не показвай ми истини.
Те от теб отдавна избягаха...
Не разплаквай сълзите ми. ...
796
6
А хора се наричаме
Изплашен поглед, тупкащо сърце...
Колата профуча с бясна скорост...
Кръв по паважа, молещи ръце...
Убиецът излетя, взел живот със свойта ярост... ...
Изплашен поглед, тупкащо сърце...
Колата профуча с бясна скорост...
Кръв по паважа, молещи ръце...
Убиецът излетя, взел живот със свойта ярост... ...
1212
6
Момент на слабост
Приятелю стари, скучаеш на бара
и уморено разтриваш очи...
Питието ти пълно е, някак замряло,
в кристални мехури разбиват се ...
Приятелю стари, скучаеш на бара
и уморено разтриваш очи...
Питието ти пълно е, някак замряло,
в кристални мехури разбиват се ...
560
9
С крадяща гордост
Плахо заговори тишината между нас,
разказваше нашата история,
уморена беше и тя от този фарс,
от хилядите грешки, повтаряни отново. ...
Плахо заговори тишината между нас,
разказваше нашата история,
уморена беше и тя от този фарс,
от хилядите грешки, повтаряни отново. ...
536
За теб ще се завръщам
Аз привикнах с мисълта, че няма да те имам.
Привикнах и няма нещо, дето да тежи.
И спяща съм в прегръдките ти, дори незрима.
Отнесена от вихър, който вече не горчи. ...
Аз привикнах с мисълта, че няма да те имам.
Привикнах и няма нещо, дето да тежи.
И спяща съм в прегръдките ти, дори незрима.
Отнесена от вихър, който вече не горчи. ...
760
2
За последно
Пак за последно исках да те видя.
Че моето последно бе безспирно.
И не спирах в агония да диря
промеждутъци от спомени... ...
Пак за последно исках да те видя.
Че моето последно бе безспирно.
И не спирах в агония да диря
промеждутъци от спомени... ...
471
3
Един безмислен монолог
Искаше ми се стих отново да напиша...
Някакъв смислен монолог...
Ала себе си пак ли да описвам
в безкрайността на своя вечен епилог? ...
Искаше ми се стих отново да напиша...
Някакъв смислен монолог...
Ала себе си пак ли да описвам
в безкрайността на своя вечен епилог? ...
876
3
Ако беше...
Ако беше казал „остани",
аз щях да тръгна,
неистово сляпа за твоята тъга.
Ала ти остана в мълчаливото „прости" ...
Ако беше казал „остани",
аз щях да тръгна,
неистово сляпа за твоята тъга.
Ала ти остана в мълчаливото „прости" ...
509
2
Може би...
(защо дойдох?)
Убиваш ме на глътки в еуфорията
от чувства и желания.
Превземаш го света ми ...
(защо дойдох?)
Убиваш ме на глътки в еуфорията
от чувства и желания.
Превземаш го света ми ...
469
2
Аз ли съм това?
Уморено сведох глава
по пътя на една незримост.
Огледах се в себе си - аз ли съм това?
Вехта кукла, сломена в свойта уязвимост... ...
Уморено сведох глава
по пътя на една незримост.
Огледах се в себе си - аз ли съм това?
Вехта кукла, сломена в свойта уязвимост... ...
495
Допуснах много тишина в сърцето си.
И улици без изход извървях.
Хиляди пъти променях лицето си.
В маскарадни паради с живота играх...
И остана ми само глухото пространство, ...
И улици без изход извървях.
Хиляди пъти променях лицето си.
В маскарадни паради с живота играх...
И остана ми само глухото пространство, ...
515
3
Затихна ураганът от мечти,
разби се в пристана на
моите бели светове...
Че някога плаках с онези
неизплакани сълзи, ...
разби се в пристана на
моите бели светове...
Че някога плаках с онези
неизплакани сълзи, ...
560
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
