Morgana
188 results
Още една тъжна любов си отива.
Тя си знаеше, че така ще се случи.
Светът с ръка очите си скрива.
(Тук вече нямам какво да получа.)
Тя ще бърза към други любови навярно - ...
  766 
Искам да заспя за сто години
и да бъда сянка под реала,
един миг от вечности незрими,
от пантофка, забравена на бала,
от ябълка, изядена на гладно, ...
  662 
С Госпожа Любов отдавна
минахме на Вие.
Отиде си.
Или по-скоро падна,
някъде... ...
  813 
В секундата, разкъсваща времето,
сърцето се счупи на две,
и падна тежко на плещите бремето,
за хиляда и една подарени сълзи...
И болката вляво от незапомнено минало ...
  875 
Не си картина, че да те опиша
със слова красиви и набожни,
не си ми въздухът да вдишам
мисли с дъх на рози.
Не си вятърът в косите, ...
  784 
Да се моля ли в тихото мълчание
на стонове и вопли от сълзи?
Да призная ли сетното признание,
че въздишам по паважа след мечти?
Да скрия ли сълзите с една ръка, ...
  642 
(Снощи аз споделях тревоги
и злобно крещях в панически страх,
помня, че бях луда, не можех
дъх да поема от толкова гняв...)
Че Любовта се бе завърнала снощи, ...
  710 
(Как да ти намеря думи,
с които да опиша
чувството, загнездено в ума ми,
или в туй четиристишие...)
Как да рисувам сляпа аз картини, ...
  775 
Ако ти кажат, че съм си заминала,
ти поспри очи в завоя,
там в спомена на твойто минало
ще ме видиш сред покоя
на морето и на залива, ...
  1260 
Здравей. Аз съм. Помниш ли ме? Бившата..
Оная, дето се усмихваше със слънцето
и сетне шепнеше обичам те,
с думи, като пеперуди пръснати.
Оная, дето нощем галеше те с мисъл, ...
  1453 
Поредната любовна песен се върти в главата ми, а днес не съм настроена романтично. По-скоро е меланхолично. Като кратка истерия, но от онези тихите, които те карат да се свиеш на кълбо в ъгъла на стаята и да искаш земята да се отвори и всичко най-накрая да свърши. Интересно, как лесно започват да се ...
  2556 
В старите приказки, нарисувани с думи,
в мъртви морета, солено-кристални,
в примирие заглушено от вечните бури,
сред призмата на твоите тайни,
аз падам на колене пред лудите мисли, ...
  747 
В несътвореното,
в даденото и назад невзето,
в сенките на малките неща,
в слънчевите дни, където
открих ти свойта синева. ...
  712 
Не съм се крила от света безмерно,
само когато пътят е неравен.
Аз обичам леко и неверно,
да вървя нагоре бавно-бавно...
Грешила съм. Даже твърде много, ...
  571 
Всяка усмивка е белегът на отминала тъга.
Всяка въздишка е рана от незавършени слова.
Всяка раздяла говори за чужди ласки във съня.
Всяка обич е болката на нечия душа.
******* ...
  687 
Ще съм скрита някъде навътре,
когато се усмихнеш призори.
И, когато се събудиш, ще разсъмне
песен за надежда на милион звезди.
Ще прикрия сълзите с една ръка, ...
  671 
В безвремие ли пак да се описвам,
когато в източната част на моя ум,
едва ме тайничко прелиства
налудничаво - страшен шум.
Полудяла със времето. О, Боже! ...
  604 
Нарисувай ми една картина,
като велик художник от преди,
за туй, което не остана и отмина,
на една мечта, непонесла висини.
Нека цвете да има по средата, ...
  892 
Не се завръщай в задъхано безвремие.
Аз не искам да съм пак мечтана.
Недей ме спомняй в отминало съвремие,
като листопад по горската поляна.
Аз съм вече песен. Писана балада, ...
  718 
Довиждане. Довиждане. Туй само ще ти кажа.
Аз не искам да съм толкова ужасна,
че да хвана ръката ти и да ти покажа,
колко всъщност аз ще съм нещастна.
А ти си тръгвай. Без да ми говориш думи. ...
  764 
Не можех да си тръгна нелюбима,
имах нужда от твоето дихание...
Ала проклета да съм! Много те убивах!
И като сирак мълчах те, със стенания...
Нещастна съм, че не искам твоето "обичам те". ...
  1194 
Аз стъпих право във оная локва,
дето калта мирише на отрова,
паднах, ала зовях ли, че съм горда,
неутихнала като след буен огън...
Извиних ли се, когато си отидох, ...
  741  10 
Преглътнах смело. И си тръгнах.
Не посмях да съм ленива.
Преминах тук. И се върнах.
Не посмях да съм щастлива.
И едно решение по-малко... ...
  679 
В сутрешната болка на разплатата,
в сънливите ми полуотворени очи,
снегът разперил е по стряхата
едни отдавна изгубени мечти...
А сетне върнал е навеки ...
  671 
Аз зная колко пъти съм ранила,
пред мене хоризонтът е далечен.
Кой броил е колко пъти съм простила,
след мене пътят е пътека вечна...
Аз зная, че и много съм отнела ...
  865 
Опитах се да дишам отново,
когато прокажените са ранени,
опитах се да съм друга, престорено нова,
както птиците твърде рано отлетели...
И пак се вмъкнах в мислите ...
  645 
Студена съм.
Днес в очите ти се вгледах.
Падна вече и последното листо,
зимата в мене дрехата премери,
като бедняка изпил последното мерло. ...
  583 
Онемяла съм и аз, като думите,
милион изговорени слова,
изтрита съм и аз като другите,
паднали без бой лица...
Била съм обичана и аз, ...
  603 
Разкъсано в мен се взираш,
в процепa на едно сегашно време,
с думи като ласки ме допираш,
прости, че отивам си от тебе...
Не беше обич, че да те обичам, ...
  552 
Като изтъркан стар рефрен,
като клише, повтаряно хиляда пъти,
дойде объркан, тих, сломен...
... изтръпнал бе светът за няколко минути...
И после в ритъма на блуса ...
  624 
Какво, че днес не можеш да ме видиш?
Нима сълзата не е част от живо тяло,
събрано в черупките на миди,
потрошени от едно накъсано, полуживо цяло...
Какво, че днес не можеш да ме чуеш? ...
  759 
Зареди револвера за една руска рулетка.
Паднал си, чух, на колене.
В скоби питам те само, да си направя отметка,
имала ли съм някога нещо със тебе?...
Или в миражи съм любила нощите бели, ...
  702 
Отмъстих на ръцете ти безсловно,
убих с мълчание нощните ти драми,
сломено паднах, като мисъл безлюбовна,
Простих ли? Върнах се? Едва ли?
А раните в леглото неотронени ...
  653 
Безпризорно. В рамките на две икони,
пуснах малко от светото масло,
когато вятърът ти ме подгони,
слях се, като Клеопатра в свойто мляко...
И поисках, ала неразбрала, ...
  731 
Писна ми да преживявам,
като отрова, във вените забита.
От мъка паднала да се изправям,
като игла, ръката ми пробила.
А мисълта, отвързана по залез, ...
  783 
Пускам изстрели от смъртоносна стрела
и търся истини по пътя към теб.
Като сапунен мехур с мисъл докосвам едва
малкия спомен, сътворен от нощна дъга...
И падам, ставам, по пътеки вървя, ...
  590 
Здравей. Нощта е тиха, по-глуха от преди.
Ще пиеш ли? Да сипя уиски,
като забвение на трепетни вълни,
слаби, празни и безлични...
Запали. Ето ти цигара, ...
  855 
Когато делникът ти дотежи,
помисли за събота или пък неделя,
когато нещо много те боли,
не го мисли и с никого споделя.
Когато устните ги свиеш от обичане ...
  822 
Как спира времето, когато устните нагарчат
и бяга спомена сред тръните на роза.
Как една любов страда от обида
и как остава само писаната проза...
Или може би в стих един събира се морето, ...
  591 
Проспала съм едно ненавременно обичане
и стискам длани да не ме боли,
че болна бях зарад нечие заричане
и слаба бях, а имах нужда от мечти...
А ти къде отиде след края на раздялата? ...
  599 
Random works
: ??:??