Morgana (Ди)
188 202
Nov 18, 2007, 10:33 AM

И така до следващо сбогуване (аз неправилно обичам) 

  Poetry
723 0 7
Една голяма любов отиде си без време,
тъй както бе дошла... сама...
Една усмивка стопи се в мене,
умислена, търсеща преспа сняг в нощта...

Една малка истина скри се под перваза,
незабележима пожела си да остане.
Една ръка - болезнено помахване по залез...
и тръгване... сбогуване... вятър на промяна...

И по пътя мисли... по паважа спомените тичат.
Куфарът тежи. Заваля в едно лице...
И една любов, дето още плахо вика,
че грешка прави раненото сърце...

Но, не. Едва ли?! Време беше за разруха.
Тъй както спектакалът си има край,
така и любовта свършва без сполука...
И отива си ранена от оня рай...

Сега сърцата ще бият разделени.
Сега ще има толкоз безсъници кошмарни.
Да правя грешки, сега не ми е позволено.
Да ми казваш истини сега, прекалено е банално...

Сетне устните нечии други ще целуват.
И спомените ще заспят от толкова отричане.
И така до следващо сбогуване...
Ех, живот не ме научи
ни веднъж на правилно обичане...

© Ди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нямате представа колко ме зарадвахте. Благодаря ви хиляди пъти! Чудесни сте!
  • Много силно стихотворение !!!Пленява ...
  • Една малка истина скри се под перваза,
    незабележима пожела си да остане.
    Една ръка - болезнено помахване по залез...
    и тръгване... сбогуване... вятър на промяна...
    Невероятно е!6+
  • Поздравления, Диди!
  • Прекрасно е , Дияна.
    Докосващо, вълнуващо. С обич.
  • Хахх, много сме тези дето животът е пропуснал да ги обучи в тази насока... (:: Неправилно обичане... Много нестандартна и хубава идея!

    И спомените ще заспят от толкова отричане.

    Браво! Усмивки (::
  • Браво, аплодисменти.Завладяващо е.
Random works
: ??:??