natiii
353 results
Играем на зар със живота,
безмилостно харчим съдби.
Подхвърляме с дързост банкнота
и търсим потайни врати.
Наливаме голи надежди, ...
  30 
България - завет, сърце, душа,
преминала и болка, и възход.
Завинаги запазила страстта
към бащиния непокорен брод.
България - и вяра, и поклон, ...
  24 
Прошката извира от душата,
там дълбоко някъде лежи.
Покорила склона на скалата,
вперила в иконата очи.
Изтърпяла своите неволи, ...
  23 
Не се преструвай никога за миг,
дори да виждаш, че надежда няма.
Не заличавай истинския лик,
дори когато сам си на поляна.
Не се кори когато си открил, ...
  49 
Когато откриеш една
частица от теб в друго тяло,
това е от Бога врата
и път към сърцето ти цяло.
Събрал си посоки в едно ...
  105 
Понякога се движа по ръба
на тънкостенна и прозрачна чаша.
Поглеждам в нея части от света
и истински от хората се плаша.
Забравили, че тук не са сами, ...
  69 
Мъжът жената трябва да цени
и всяка глътка с нея да преглъща.
Ръцете й в прегръдка да държи
и винаги с усмивка да се връща.
Мъжът с жената трябва да лети ...
  75 
Денят прощава се с нощта
и тихо спуска светлината.
Изгасва в гърчене свещта
и се разлиства синевата.
Пулсира изгревът с любов ...
  114 
Срамувам се от наш'те политици,
които нагло тъпчат свой народ.
Развързали просташките редици,
загърбили парламентарен вот.
Потъпкали закони и моралност ...
  99 
Жената е в сърцето на живота,
импулсът, който ражда светлина.
Жената е в душата скрита нота,
и на съдбата райска долина.
Тя вяра е и силна, и сломена, ...
  61 
Има хора сиви и безлични,
влюбени в безнравствени неща.
Носят дръзки чувства, архаични,
нагло тъпчат бедната душа.
Толкова са жалки и превзети - ...
  88 
Една звезда яви се в полунощ
и тихо ми прошепна в тишината,
че всяка тръпка чака звездна нощ
за да се слее дух със светлината.
Познах очите грейнали с любов, ...
  116 
Баба заслужава в този ден
за делата да е наградена,
че очите детски са във плен
от таланта, с който е дарена.
Тя умее всичко на света ...
  102 
Тази завист, която разкъсва
всяко кътче от бедна душа
и която в сърцето се пръсва
от забита дълбоко стрела.
Завистта, при която потръпват ...
  104 
Всеки поглед броди в пъстър свят
и обгръща жадно синевата,
всеки поглед скита в своя град
и се рее в танц със светлината.
Всеки поглед носи нов копнеж, ...
  104 
Когато се срути стена
от спомени, къща градили,
и плъзне по двора мъгла,
подгонила жизнени сили.
Когато избухне вълна ...
  102 
На този свят дошли сме да летим,
да вземем къс от пъстрите палитри.
Дошли сме и разумно да творим,
а не с ирония и стъпки хитри.
Дошли сме да посеем красота, ...
  127 
На хората не им харесва
да чуват истината днес,
с лъжа и фалш да се примесва -
е днешният патент на чест.
Защо да бъде гола, плаха?! ...
  108 
Пробуждат се първи лъчи
и тихо с ветреца танцуват,
а сините плахи очи
на морската шир се любуват.
Пенливият пристан шепти ...
  148 
Измина поредна година
на радост, на болка, мечти...
Изплете пак цветна градина
от трепет, от нежност, сълзи...
Изминаха дни на тревоги ...
  109 
Не се превръщай в сянка за каприз
на някой, който тъпче красотата.
Не пренебрегвай сутрешния бриз
и вятъра, понесъл свободата.
Не завещавай нищо на човек, ...
  178 
По уличките снежни на града
се носи дъх сладникав на канела.
Вечерницата спуска светлина
и сплита за сестрите си дантела.
Приветливи прозорчета блестят ...
  128 
Преструвката прескача пропастта,
на бездната ръката й е дружка.
Не е съветник верен на честта,
а е метеж, притихнал пред вихрушка.
На нея й приляга да е част ...
  129 
Понякога, когато съм сама,
си спомням за изминалото време
и като бързей бистър на река
прелитат мисли - натежало стреме.
Изплуват багри от един живот, ...
  127 
Орисани сме от мига, когато
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...
  119 
Възпитаните хора кротко стъпват,
не се намесват в чуждия живот.
От злоба и нахалство в миг потръпват,
но не отстъпват от планиран ход.
Възпитаните хора не заливат ...
  196 
Добро е, когато си дал
и нищо не чакаш в замяна,
когато ръка си подал
и вярваш в съдбовна промяна.
Когато отвориш очи ...
  153 
Книгите са тайнственият град
и стрела, когато ни потрябва.
Те са неизбежен кръговрат,
който през душата се прокрадва.
Книгите са поход към върха, ...
  115 
Всеки се мисли за Бог,
мачка, ругае, убива.
Търси нечестен залог
и с наглост все се прикрива.
Няма достойнство и чест, ...
  154 
Дадеш ли дума, няма път назад
и няма извинения банални.
Дадеш ли дума, даже хитър хлад
не ще зашие нишките финални.
Дадеш ли дума, стой зад своя вот ...
  166 
Хората забравят добротата
и заравят нокти в жива плът.
Често не зачитат и Земята,
от която ражда се денят.
Идоли безчестни ги привличат ...
  128 
Погледни света с надежда!
Не поемай път назад!
Гръб пред трудност не се свежда,
а се готви за обрат.
Показност царува вечно ...
  185 
Събра земята тъжните листа,
обагрени в златисти силуети.
Затвори лято своята врата
и мирис на прохлада се усети.
Мъгла погали пъстроцветна шир ...
  155 
Към светлина и знание повèли
един народ от мъдрост окрилен.
Изваяли житейските повели
и пътя извървели с дух свещен.
Да има бъдеще, което вярва ...
  159 
Има надежда все още за нас -
че ще отворим очи и човечност,
че ще изтръгнем фалшивия глас
и ще запалим добро и сърдечност.
Има надежда, че ще преродим ...
  173 
Завистта душата разяжда
и забива в сърцето стрели,
от несбъдната страст се заражда
и потъва в прикрити сълзи.
Завистта изтезава душата ...
  160 
Една жена остава в паметта
на мъжката обител и сърце.
Една терзае вечно съвестта
и покорява мъжкото лице.
Една от всички ражда любовта ...
  143 
Само миг е човешкият път
на земята, от Бог сътворена.
Всеки пристан, надежда и кът
са повеля, от вяра родена.
Само Бог търси вечния брод, ...
  183 
Любов е, когато си дал
не защото жадуваш промяна.
И когато сърце си раздал -
не защото очакваш размяна.
Любовта не спестява сълзи, ...
  312 
Подавам ти ръка с усмивка,
а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.
Потрепва алената рокля ...
  171 
Random works
: ??:??