natiii
1 результат
Баба заслужава в този ден
за делата да е наградена,
че очите детски са във плен
от таланта, с който е дарена.
Тя умее всичко на света ...
  20 
Тази завист, която разкъсва
всяко кътче от бедна душа
и която в сърцето се пръсва
от забита дълбоко стрела.
Завистта, при която потръпват ...
  33 
Всеки поглед броди в пъстър свят
и обгръща жадно синевата,
всеки поглед скита в своя град
и се рее в танц със светлината.
Всеки поглед носи нов копнеж, ...
  30 
Когато се срути стена
от спомени, къща градили,
и плъзне по двора мъгла,
подгонила жизнени сили.
Когато избухне вълна ...
  43 
На този свят дошли сме да летим,
да вземем къс от пъстрите палитри.
Дошли сме и разумно да творим,
а не с ирония и стъпки хитри.
Дошли сме да посеем красота, ...
  64 
На хората не им харесва
да чуват истината днес,
с лъжа и фалш да се примесва -
е днешният патент на чест.
Защо да бъде гола, плаха?! ...
  44 
Пробуждат се първи лъчи
и тихо с ветреца танцуват,
а сините плахи очи
на морската шир се любуват.
Пенливият пристан шепти ...
  68 
Измина поредна година
на радост, на болка, мечти...
Изплете пак цветна градина
от трепет, от нежност, сълзи...
Изминаха дни на тревоги ...
  61 
Не се превръщай в сянка за каприз
на някой, който тъпче красотата.
Не пренебрегвай сутрешния бриз
и вятъра, понесъл свободата.
Не завещавай нищо на човек, ...
  113 
По уличките снежни на града
се носи дъх сладникав на канела.
Вечерницата спуска светлина
и сплита за сестрите си дантела.
Приветливи прозорчета блестят ...
  82 
Преструвката прескача пропастта,
на бездната ръката й е дружка.
Не е съветник верен на честта,
а е метеж, притихнал пред вихрушка.
На нея й приляга да е част ...
  79 
Понякога, когато съм сама,
си спомням за изминалото време
и като бързей бистър на река
прелитат мисли - натежало стреме.
Изплуват багри от един живот, ...
  74 
Орисани сме от мига, когато
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...
  70 
Възпитаните хора кротко стъпват,
не се намесват в чуждия живот.
От злоба и нахалство в миг потръпват,
но не отстъпват от планиран ход.
Възпитаните хора не заливат ...
  140 
Добро е, когато си дал
и нищо не чакаш в замяна,
когато ръка си подал
и вярваш в съдбовна промяна.
Когато отвориш очи ...
  90 
Книгите са тайнственият град
и стрела, когато ни потрябва.
Те са неизбежен кръговрат,
който през душата се прокрадва.
Книгите са поход към върха, ...
  68 
Всеки се мисли за Бог,
мачка, ругае, убива.
Търси нечестен залог
и с наглост все се прикрива.
Няма достойнство и чест, ...
  106 
Дадеш ли дума, няма път назад
и няма извинения банални.
Дадеш ли дума, даже хитър хлад
не ще зашие нишките финални.
Дадеш ли дума, стой зад своя вот ...
  118 
Хората забравят добротата
и заравят нокти в жива плът.
Често не зачитат и Земята,
от която ражда се денят.
Идоли безчестни ги привличат ...
  84 
Погледни света с надежда!
Не поемай път назад!
Гръб пред трудност не се свежда,
а се готви за обрат.
Показност царува вечно ...
  143 
Събра земята тъжните листа,
обагрени в златисти силуети.
Затвори лято своята врата
и мирис на прохлада се усети.
Мъгла погали пъстроцветна шир ...
  111 
Към светлина и знание повèли
един народ от мъдрост окрилен.
Изваяли житейските повели
и пътя извървели с дух свещен.
Да има бъдеще, което вярва ...
  117 
Има надежда все още за нас -
че ще отворим очи и човечност,
че ще изтръгнем фалшивия глас
и ще запалим добро и сърдечност.
Има надежда, че ще преродим ...
  115 
Завистта душата разяжда
и забива в сърцето стрели,
от несбъдната страст се заражда
и потъва в прикрити сълзи.
Завистта изтезава душата ...
  111 
Една жена остава в паметта
на мъжката обител и сърце.
Една терзае вечно съвестта
и покорява мъжкото лице.
Една от всички ражда любовта ...
  96 
Само миг е човешкият път
на земята, от Бог сътворена.
Всеки пристан, надежда и кът
са повеля, от вяра родена.
Само Бог търси вечния брод, ...
  118 
Любов е, когато си дал
не защото жадуваш промяна.
И когато сърце си раздал -
не защото очакваш размяна.
Любовта не спестява сълзи, ...
  257 
Подавам ти ръка с усмивка,
а ти прошепваш остани.
И зная, че съм днес щастливка,
с широко греещи очи.
Потрепва алената рокля ...
  118 
Има хора, които ти пасват
с всяка стъпка и дъх, и сълза.
Има други, които изгасват
като падаща в мрака звезда.
Има хора, които докосваш ...
  137 
В очите те гледат с усмивка гореща,
а щом се обърнеш, капан ти кроят,
съвременна почит фалшива насреща
и думи цинични в утробата спят.
От жалката същност ти става студено ...
  141 
Разлистени сънища гонят се в мрака,
връхлитат крехката гола снага.
Зад ъгъла утрото изгрева чака,
наблизо проскърцва желязна врата.
Вълни се разбиват сърдито в скалите, ...
  156 
Бързаме, борим се с времето,
искаме всичко за миг.
Здраво сме хванали стремето
на земен поход велик.
Нямаме милост към другия, ...
  112 
Пътници сме ний към вечността,
няма смисъл да се противим.
Всички молим се на съвестта
и с билета в джоба си вървим.
В кой вагон животът ще ни сложи ...
  207 
Трепет, страст, въздишка и... небе,
поглед вперен в танца на светулки.
Допир, топлина, едно сърце,
в ритъм виртуозен на цигулки.
Две тела пулсиращи в едно ...
  140 
Любов е, когато не молиш,
а палиш нестихващ копнеж.
Любов е, когато разтвориш
крилете от въздуха свеж.
Когато очите все търсят ...
  241 
Има хора, с корави сърца,
безразлични, студени, сковани,
с набраздени от злоба лица,
изкривени от стискане длани.
Има хора, с прехапан език ...
  203 
Години си изграждал кариера
и влагал си енергия, мечти.
Понякога си търсил нова сфера,
но винаги с искри и чест в очи.
Години си поставял на везна ...
  112 
Сънувам сърцето на сянката,
сред тихия стон на нощта
и губера тих на полянката,
изпратила много лета.
Ръцете на пролет окичени, ...
  122 
Не искай от живота чудеса,
а скромна, тиха, сдържана наслада.
Дори за посребрената коса
настъпва неизплакана балада.
Ненужните капризи изхвърли ...
  148 
Стрелките на часовника тиктакат,
забързано как времето лети.
Промените история полагат,
а в ириса прокрадват се сълзи.
Животът ни отлита неусетно, ...
  128 
Предложения
: ??:??