Nerthus
8 results
От човешката душа се изтръгна една дълбока въздишка. Беше отворила голямата врата и пред нея се яви гледката на всичко онова, за което някога беше мечтала. На разстояние от само една единствена крачка. Една крачка, за да има всичко. И все пак тя не се решаваше. Как е възможно, разсъждаваше, да имаш ...
  1416 
  1442 
Дълги летни нощи, полъх от море и пясък
и звезди безброй.
Силен огън във душите и сърцата
мятащи се без покой.
...
  1139 
Една нощ Дяволът не спа. Тъмната пещера,която обитаваше откакто беше на този свят, му се струваше по-тясна и неугледна от всякога. Стана бавно и наметна черното наметало, което беше длъжен да носи непрестанно. Излезе на въздух извън пещерата си и забеляза, че бе пълнолуние. Замисли се колко ли глупа ...
  1580 
Студът беше пронизващ. Ситни капки дъжд насищаха въздуха и падаха тихо по падналите листа. Една сянка стъпваше леко по земята, не искаше да нарушава този мир. Беше пребродила почти цялата гора, а не беше открила онова,което търсеше. Постепенно дърветата започнаха да оредяват и пред взора й се разкри ...
  1570 
„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...
  1548 
„Искам да живея,не искам да умирам”-това бяха единствените думи,които се изтръгваха от гърдите на скитника. Лежеше в малката горичка, затрупан от шума,върху която дъждовните капки тупваха с глух шум. Разнасяше се мирис на мокра дървесина, от който въздухът още повече натежаваше. Жалкото човешко съще ...
  1442 
Всяка сутрин като се събудя в първия момент изпитвам някакво невероятно
блаженство, чувство за сигурност,покой. Усещам тялото си затоплено и отпуснато,завивките нежно ме обгръщат.До момента, в който си дам сметка,че всъщност това е моето легло в моята стая, моето тяло в моите завивки и което е по-ло ...
  1324 
Random works
: ??:??