May 29, 2006, 11:25 AM

Единствената 

  Prose
1405 0 5
8 мин reading

 

 

Още не беше си свалил палтото, и вече седеше пред компютъра. Цялото му същество беше изпълнено с очакване. Дали му е писала? Или може би дори е там сега? Трескаво набираше адреса на сайта, в който прекарваше по-голямата част от работния си ден.Ето, ей сега ще стане... парола... готово. На линия е!

***

Слънцето проби с лъчи щорите и я погали по лицето. Тя бавно отвори очи и инстинктивно погледна към другата половина на леглото. Беше празна. Само че вместо някакво разочарование, по тялото й се разля приятно блаженство. Скочи от леглото, наметна халата си и само след секунда вече зареждаше сайта, в който беше намерила Него. Не онзи, който лягаше уморен до нея всяка вечер, който Я лишаваше от внимание и ласки, а един човек, който сякаш идваше от друга планета и приютяваше самотната й женска душа. Отпусна се във фотьойла и се приготви за още един прекрасен ден в неговата компания.

***

Той обичаше да разговаря за всичко с Нея. Толкова лесно се получаваше... Тя винаги го разбираше, когато й говореше  за студенината на жена си, за липсата на всякакъв контакт с нея, за сивите делнични вечери, прекарани вкъщи. Обясняваше й как не иска животът му да премина в пътя от работа до вкъщи и обратно, вечно преследван от винаги топлото ядене за вечеря и винаги студеното присъствие на съпругата му. Говореше за поезия, музика, хубава литература. Говореше и за страст и любов, които никога не бил изпитвал. Определяше брака си като грешка, защото така и не успял да опознае добре жена си и тя му се струвала чужда и непотребна...

***

Когато говореше с него, Тя се чувстваше освободена. Изливаше душата си изцяло, без задръжки. Искаше да сподели с него всяка частица от себе си, да изповяда терзанията си – за всички онези мигове на самота между стените на къщата, за всички празни и студени нощи, когато стоеше будна и копнееше за малко нежност от обърнатия към нея гръб, за мълчаливите погледи по време на вечеря и безсмислените разговори пред телевизора. Тя говореше за страстта си към красивото, за нуждата от внимание, за желанието си отново да бъде жена – красива и интересна, и да почувства нещо различно, живително. Да бъде всичко онова, което не можеше да бъде в този миг, защото трябваше да стане и да се заеме с тривиалните домашни задължения и да се впише в етикета „добра съпруга”...

***

Ден след ден  тази история се повтаряше и Той не усещаше как бавно, но сигурно попада в капана на нещо, срещу което накрая се оказа напълно безпомощен. Влюби се до полуда в тази непозната жена от екрана, а дори не бе я виждал. Беше му все едно как изглежда, искаше само да бъде с нея на всяка цена и да се спаси от безсмисления си живот. Вечерите в дома му ставаха все по-противни, а присъствието на жена му в леглото го караха да се чувства потиснат от някакво смесено чувство за вина, отчуждение и дори отвращение към недостъпното създание в другата част на леглото до него. Заспиваше с мисълта за Другата, събуждаше се с тази мисъл, живееше за нея....

***

За Нея всичко друго освен Него, загуби смисъла си. Вършеше работата си инстинктивно, без мисъл. Не можеше да спре да мечтае за думите му, за прекрасния му начин на изразяване, за онова невидимо негово присъствие, което я преследваше навсякъде. Не можеше да понася шума на ключа, пробол с глух звук ключалката на входната врата, оповестяващ края на този прекрасен сън и рязкото връщане в реалността. Не понасяше парфюмът, който усещаше в коридора, нито безизразното лице на съпруга си, забило празен поглед в телевизора. Той сякаш никога не беше там, при Нея, а някъде далеч в пространството...

***

Един ден Той се реши. Не издържаше вече, трябваше да я види. Чувстваше силната, спонтанна нужда да се прибере, да събере багажа си и никога повече да не се върне у дома... Определиха си среща в един парк, до красив старовремски фонтан.

***

Цял ден Тя прекара пред огледалото. Искаше да е красива, специална. Замисли се, че отдавна не бе полагала такива грижи за себе си. Когато удари часът, в който трябваше да излезе, се погледна за последен път в огледалото. За пореден път се убеди, че любовта прави чудеса...

***

Той крачеше с крака по-тежки от олово. Наближаваше фонтана, а в сърцето му се бореха противоречиви чувства на страх, очакване и копнеж.

***

Тя изтръпна, когато видя през тъмните си очила силует на мъж, който се провираше между дърветата. Не издържа на напрежението да наблюдава как Той се приближава и му обърна гръб.

***

Когато се приближи към фонтана, и видя облечената със синя рокля жена, Той се поколеба за момент. Усети, че само след миг ще се сбъднат всичките му блянове и ще се докосне до онова, което го крепеше жив през последните месеци. Тя му беше обърнала гръб, сякаш му даваше още време да се наслади на това сладостно очакване. Колебанието му отстъпи място на нетърпението и Той нежно постави ръката си на рамото й. Тя потръпна от удоволствие, сякаш не искаше този миг да свърши. Той плъзна ръката си надолу по рамото й й я хвана нежно.Тя се обърна и в мига, в който Той видя лицето й, разпозна в него собствената си жена, единствената.

© Десислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ха... наистина неочаквам край, но страшно хубав! Много е зарадва и бях супер приятно изненадана! Какъв по хубав завършек нали
  • Супер е! Браво!
  • Благодаря на всички! Този разказ не се вписва особено в "стила" ми, но пък ми хрумна спонтанно и реших да го напиша все пак.Радвам се , че ви е харесал
  • Поздравявам те Деси,за красивият разказ!Може би е част от човешката дейстителност!
  • Поздрави за идеята!
Random works
: ??:??