Patrizzia
2,241 results
Косите си мокри разплете
и спусна ги, чак до земята,
дъждът. И уми си ръцете,
подмамил лъжливо Луната.
Защо го последва послушно? ...
и спусна ги, чак до земята,
дъждът. И уми си ръцете,
подмамил лъжливо Луната.
Защо го последва послушно? ...
297
3
7
Тъй жилава е моята душа,
а уж – покорна, поетична, кротка.
Прощава ми, когато съгреша,
до девет пъти. Не – душа, а – котка.
Насилвах я да скита по света, ...
а уж – покорна, поетична, кротка.
Прощава ми, когато съгреша,
до девет пъти. Не – душа, а – котка.
Насилвах я да скита по света, ...
3865
51
56
От тупания криво ми е рамото,
от скитане нозете ми - подбити.
И де късмет, да беше криво само то,
все думите ми криви...И мечтите.
Родих се под звезда, но не щастливата, ...
от скитане нозете ми - подбити.
И де късмет, да беше криво само то,
все думите ми криви...И мечтите.
Родих се под звезда, но не щастливата, ...
401
5
12
Накичиха я с хиляди дрънкулки,
и разноцветни, пърхащи пера.
И заживя - живот на пресекулки,
излъга, че е мила и добра.
Не се продаде, просто се хариза, ...
и разноцветни, пърхащи пера.
И заживя - живот на пресекулки,
излъга, че е мила и добра.
Не се продаде, просто се хариза, ...
422
8
9
Неделна вечер, кръчма, пияндета,
банално и опушено, досадно.
И сметка – сервитьорската вендета.
Пияни плащат и не им е гадно.
От алкохол и леност затъпяла, ...
банално и опушено, досадно.
И сметка – сервитьорската вендета.
Пияни плащат и не им е гадно.
От алкохол и леност затъпяла, ...
1417
20
31
Раздрънкана каляска, прашна,
край замъка ми бавно мина.
Събудих се и ми е страшно.
Нима съм спала сто години?
Не съм ни майка, ни съпруга, ...
край замъка ми бавно мина.
Събудих се и ми е страшно.
Нима съм спала сто години?
Не съм ни майка, ни съпруга, ...
2142
17
20
Доброто – относително понятие,
потънал в прах, разпадащ се скрижал.
Исус, добър, на своето разпятие,
за да спаси душите ни, умрял.
Доброто, милостиня, сухи залъци, ...
потънал в прах, разпадащ се скрижал.
Исус, добър, на своето разпятие,
за да спаси душите ни, умрял.
Доброто, милостиня, сухи залъци, ...
415
11
14
Мечтите си простирам върху жиците,
дано излъжат някоя пчела.
С меда изпросен храня сутрин птиците,
дано дарят ми мънички крила.
Не мога да политна, твърде тежки са, ...
дано излъжат някоя пчела.
С меда изпросен храня сутрин птиците,
дано дарят ми мънички крила.
Не мога да политна, твърде тежки са, ...
757
12
14
Оплетени сме в битието,
летим, пълзим и изход няма.
Тежат душите, бруто-нето,
са само двайсетина грама.
От алчност, или от нехайност, ...
летим, пълзим и изход няма.
Тежат душите, бруто-нето,
са само двайсетина грама.
От алчност, или от нехайност, ...
502
11
9
Минават, като влакове години,
нагарча опит в сутрешния чай.
Три бучки захар. Болката ще мине,
с таниново предчувствие за край.
Търкулват се по стръмен сипей дните, ...
нагарча опит в сутрешния чай.
Три бучки захар. Болката ще мине,
с таниново предчувствие за край.
Търкулват се по стръмен сипей дните, ...
909
18
15
Да чета ме учи тати,
ето, вече съм голям,
книжки - шарени, крилати,
скоро ще разлиствам сам.
Котето ми спи и мърка, ...
ето, вече съм голям,
книжки - шарени, крилати,
скоро ще разлиствам сам.
Котето ми спи и мърка, ...
1269
9
29
В рекичката кръщава се зората,
водата е две педи, а й стига.
Със слънчеви корици - от позлата,
денят ми се разтваря, като книга.
Красиво е. На първи лист изписвам, ...
водата е две педи, а й стига.
Със слънчеви корици - от позлата,
денят ми се разтваря, като книга.
Красиво е. На първи лист изписвам, ...
548
11
15
Доизносвам последната риза,
няма копчета. Само илици.
Побелялата младост е в криза,
или лудите в мене са птици.
И живеят на Марс. Ретрограден. ...
няма копчета. Само илици.
Побелялата младост е в криза,
или лудите в мене са птици.
И живеят на Марс. Ретрограден. ...
319
8
6
Стъпва тихо на пръсти април,
с птича песен хлапашки свирука,
и очи дъгоцветни присвил,
с цъфнал клон по прозореца чука.
И с немирния вятър лети, ...
с птича песен хлапашки свирука,
и очи дъгоцветни присвил,
с цъфнал клон по прозореца чука.
И с немирния вятър лети, ...
1518
20
22
На Ена, с обич
Когато сам сред ураганите
се люшкаш и се чувстваш дребен,
ръка приятелска подхване те,
то значи още си потребен. ...
Когато сам сред ураганите
се люшкаш и се чувстваш дребен,
ръка приятелска подхване те,
то значи още си потребен. ...
575
3
10
В душата въглен ми остана,
от мелниците - пепелища
и Дулсинея пътя хвана,
че дон Кихот си няма нищо.
Сърцето рицарско стопи се, ...
от мелниците - пепелища
и Дулсинея пътя хвана,
че дон Кихот си няма нищо.
Сърцето рицарско стопи се, ...
708
10
10
Роден си мъртъв, гробът ти е люлка.
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.
Прикоткана лъстиво – съвестта ти, ...
И няма вече да се преродиш,
а аз съм тази сойка присмехулка,
в съня ти съвест. Преча ти да спиш.
Прикоткана лъстиво – съвестта ти, ...
660
15
18
Поисках от палача си въже,
почти до лудост стига смелостта ми.
Създадени от кал, жени, мъже,
патетика. И куп фалшиви драми.
Красива беше. После я разбих. ...
почти до лудост стига смелостта ми.
Създадени от кал, жени, мъже,
патетика. И куп фалшиви драми.
Красива беше. После я разбих. ...
365
9
8
Не съм добра, не съм и си го знам,
в кръг мислите завъртат се порочно.
След мене всеки мъж остава сам,
а аз си тръгвам. Рязко и нарочно.
Себично сбирам спомени, нали ...
в кръг мислите завъртат се порочно.
След мене всеки мъж остава сам,
а аз си тръгвам. Рязко и нарочно.
Себично сбирам спомени, нали ...
493
10
24
В съня дървета в розово цъфтят,
южняк прегръща лястовиче ято.
И дъхавите люляци плетат
дантели в цветовете на дъгата.
След ледената зимна тишина, ...
южняк прегръща лястовиче ято.
И дъхавите люляци плетат
дантели в цветовете на дъгата.
След ледената зимна тишина, ...
451
6
12
Бог създал за ден земята,
и от кал, дори Адам,
от реброто му -жената
и в беля го вкарал сам.
Змия, ябълка, дилема, ...
и от кал, дори Адам,
от реброто му -жената
и в беля го вкарал сам.
Змия, ябълка, дилема, ...
861
8
11
Ако заплача, ще срутя небето
и сто години болка ще вали.
Но просто се усмихвам и сърцето,
красиво лъжа, че не го боли.
Ако извикам, буря ще затътне ...
и сто години болка ще вали.
Но просто се усмихвам и сърцето,
красиво лъжа, че не го боли.
Ако извикам, буря ще затътне ...
1826
22
17
О, моля ви, спестете ми спасението.
Отдавна в църкви влизам с нежелание.
Изсъскайте си под сурдинка мнението.
Оплюйте ме без жал – за изтезание .
Кръстете се след мен! И провидението, ...
Отдавна в църкви влизам с нежелание.
Изсъскайте си под сурдинка мнението.
Оплюйте ме без жал – за изтезание .
Кръстете се след мен! И провидението, ...
567
9
16
Свободна воля, казват ни е дадена,
но сянката си, как ли да надскочим,
дребнавият ни свят за клюки гладен е,
компасът счупен, накъде ли сочи.
И изборите някак предрешени са, ...
но сянката си, как ли да надскочим,
дребнавият ни свят за клюки гладен е,
компасът счупен, накъде ли сочи.
И изборите някак предрешени са, ...
1634
23
25
Отново пролет е. Земята,
река от цветове. Извира.
А аз не вярвам в чудесата
и присмехулник ме нервира.
Едно ми е такова, зимно. ...
река от цветове. Извира.
А аз не вярвам в чудесата
и присмехулник ме нервира.
Едно ми е такова, зимно. ...
369
10
14
Жълто слънце, в съня ми доведено,
знам, Луната ти пречи да спиш
и във време, до мигове сведено,
жълти мигове с мене делиш.
И шептиш, за да чуят нечулите, ...
знам, Луната ти пречи да спиш
и във време, до мигове сведено,
жълти мигове с мене делиш.
И шептиш, за да чуят нечулите, ...
621
12
16
На скулата ми - драскотина,
солена дума в рана щипе.
И ще ми мине - до година.
Луна на рамото ми хлипа.
По спомените тихо слизам. ...
солена дума в рана щипе.
И ще ми мине - до година.
Луна на рамото ми хлипа.
По спомените тихо слизам. ...
435
9
13
Очите ми са влажни, а съм куче.
Ти мислиш: Безсловесните не плачат.
Ритници и огризки щом получат,
те пазят, лаят, по команда скачат.
Сърце, човеко, имам под ребрата, ...
Ти мислиш: Безсловесните не плачат.
Ритници и огризки щом получат,
те пазят, лаят, по команда скачат.
Сърце, човеко, имам под ребрата, ...
1295
21
22
Не знам защо, не помня как
и ми омръзна да се питам.
Последна глътка - зимен мрак,
последна нота, с тъжен ритъм.
Разцъфва бавно нежен цвят ...
и ми омръзна да се питам.
Последна глътка - зимен мрак,
последна нота, с тъжен ритъм.
Разцъфва бавно нежен цвят ...
424
8
17
Мълчат ли? А виждам, отварят устата си
и всъщност е толкова тихо.
С пера разноцветни красят суетата си,
от птици, които убиха.
Живот ли? Почивка. До другото хранене. ...
и всъщност е толкова тихо.
С пера разноцветни красят суетата си,
от птици, които убиха.
Живот ли? Почивка. До другото хранене. ...
1177
7
17
Защо на всички им е ясно,
коя съм и къде отивам?
А аз съм многолика. Тясно,
ми е. Обичам и убивам.
И да ударя и да гушна , ...
коя съм и къде отивам?
А аз съм многолика. Тясно,
ми е. Обичам и убивам.
И да ударя и да гушна , ...
400
8
12
Да прощавам? Това ми е чуждо!
Всяко куче да хапе се учи.
Да простите? С маскирана нужда.
Дежа вю. Няма как да се случи!
Да ви моля? Знам, много съм грешна. ...
Всяко куче да хапе се учи.
Да простите? С маскирана нужда.
Дежа вю. Няма как да се случи!
Да ви моля? Знам, много съм грешна. ...
335
3
6
Ако затворя слънцето в две шепи
и всички цветове направя сиви,
ще бъдат благодарни всички слепи.
Бездушието ми ще им отива.
Ако убия времето в зачатък, ...
и всички цветове направя сиви,
ще бъдат благодарни всички слепи.
Бездушието ми ще им отива.
Ако убия времето в зачатък, ...
2815
30
25
Небе, коприна в наранено сиво,
прецизно зимен вятър разкроява.
Луната се снишава срамежливо,
покрива се с коси и занемява.
Звезди развеселено си намигат ...
прецизно зимен вятър разкроява.
Луната се снишава срамежливо,
покрива се с коси и занемява.
Звезди развеселено си намигат ...
578
12
22
Избиха ми балансите, чивията
и все по-често май "кълве ме щърка".
Мъжът ми се пресели, при комшията:
- Помагай брат! Жената се побърка!
Откакто пукна пролет, не е същата, ...
и все по-често май "кълве ме щърка".
Мъжът ми се пресели, при комшията:
- Помагай брат! Жената се побърка!
Откакто пукна пролет, не е същата, ...
1235
11
17
Ръцете ми са цветове прекършени,
сърцето – листче – смачкано, изписано,
след дълга нощ на минало и свършено,
изгрява ден. И се оглежда слисано.
И вижда мен, но надали съм същата. ...
сърцето – листче – смачкано, изписано,
след дълга нощ на минало и свършено,
изгрява ден. И се оглежда слисано.
И вижда мен, но надали съм същата. ...
468
12
11
Вали и студено е. Вятърът зимен,
отхапа парче от мъглата.
За топли лъчи и за слънце петимен.
Врабец бързо дните пресмята.
По врабешки бърза, ядосано цвърка. ...
отхапа парче от мъглата.
За топли лъчи и за слънце петимен.
Врабец бързо дните пресмята.
По врабешки бърза, ядосано цвърка. ...
431
5
11
Любовта ми е кученце, гладно,
задушава я дълго синджира.
Ту скимти, ту те хапе. Досадно.
Мислиш си: Остави ме на мира.
Изкопава заровени кости. ...
задушава я дълго синджира.
Ту скимти, ту те хапе. Досадно.
Мислиш си: Остави ме на мира.
Изкопава заровени кости. ...
538
6
22
Безкрайно земна съм и е от кал,
плътта ми. Тъй било е отредено.
Разсеял се за миг. И ме създал.
С треперещи ръце. Изваял мене.
Орисал ме да вярвам в чудеса. ...
плътта ми. Тъй било е отредено.
Разсеял се за миг. И ме създал.
С треперещи ръце. Изваял мене.
Орисал ме да вярвам в чудеса. ...
528
10
14
Като те гледам и ме втриса.
Крилат и гол. Стрели и лък.
Сърца и рози. Опомни се.
Не знам латински. Нито гък.
Спомни си как преди година, ...
Крилат и гол. Стрели и лък.
Сърца и рози. Опомни се.
Не знам латински. Нито гък.
Спомни си как преди година, ...
806
13
20
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
