Patrizzia
2,302 results
Любов ли е - вода мълчана,
мъглица синя над река.
От нея белег ми остана -
клеймо на лявата ръка.
Любов ли е - върбова свирка, ...
  696  10 
Научих се да си подбирам битките,
с глупаци спор? Това не е за мене.
Акули гладни, знам изяждат в плиткото,
наивници - с морето до колене.
За мен не съществуват шамандурите. ...
  2466  22 
Съсухри се сърцето, като грозд,
изсъхнал и изсмукан от осите.
Увисна, като странен, тъп въпрос.
В лилавото индигово на дните.
Душата езеро издигна бент ...
  683 
Май животът ни станал е хобито.
Зли, студени сме. И неприлични.
Интернет - свободата на робите
и емоции - картинки безлични.
Баба в Скайп възпитава си внучето, ...
  945  10 
Ненужни вещи, спомените наши
и стаи, тапицирани с вини.
Сервизите, нащърбените чаши
и нощите - триметрови стени.
На снимките лицето ми е прашно, ...
  537  13 
Върви слепецът с вярното си куче,
коректно го наричаме незрящ,
не вижда, но да чувстваме ни учи,
душата му е камертон трептящ.
Опипва той с чувствителните пръсти, ...
  928  15  13 
Магьоснице красива, остаря ли?
С помръкналите старчески очи,
прочете с мъка прашните скрижали,
магията ориса - да мълчи.
Затвори в клетка пеещия славей, ...
  831  12  12 
На дясното си рамо ангел носим,
и с дявола на лявото си рамо,
в охолство тънем, а коматче просим,
трохичка обич ни е нужна само.
Забиват се в плътта ни думи тежки, ...
  1510  20  22 
И чупя метлите хармански,
в гърба на живота и пак,
и точно защото е лански,
не жаля за ланския сняг.
Издрала на тръни ръцете, ...
  650 
Лепкавите извинения
се топят. Че жега бол.
Пломби вадят. Без съмнение
ми докарват зъбобол.
Прималява ми от втръснало, ...
  499 
Хлопа нещо, посреднощ,
брей, заключих ли вратата,
май кошмар сънувам лош?
Просто хлопа ми дъската.
Римите на ишлеме, ...
  944  12  22 
Изтъркани от употреба думи.
Обичам, да...Обичам...Тишината.
И тоновете пепел, помежду ни.
Отдавна в дим превърна се искрата.
И кашля силикозно обич стара, ...
  1264  14 
Сред лилави среднощни треви,
с ветровете на лятото луди,
тихо август усмихнат върви
и с целувка светулките буди.
Той е рошав, немирен хлапак, ...
  713  14 
Вечер спирам пред хорските къщи,
и в прозорците тайно поглеждам.
Минувач, окъснял ми си мръщи,
знам си. Знам, че бездомно изглеждам.
Зад прозрачни и плътни завеси, ...
  585  14 
Обувките си подарявам –
протрити, скъсани и прашни.
Ако ви стискат, съжалявам!
Житейска мъдрост. Нищо страшно.
Е, дясната е малко крива, ...
  687  14  17 
Мъдрец почесва голото си теме
и спорът ни прекъсва, малко нервно.
Аз просто чакам – дявол да ме вземе,
и Бог да ме обикне – безрезервно.
Изгубените битки са ми хоби, ...
  761 
Шутът е създание притворно,
мъдростта под шапка със звънчета.
Смее му се свитата придворна,
крие той зад маската поета.
Странностите свои, за жълтици, ...
  458  12 
А шапката, дори и да те стяга,
да е с перце и вятър да го вее.
Оскубано пернато ми приляга,
а Диоген, пак в бъчва си живее.
И шарен да ти бъде папагала. ...
  410  12 
Измѝсли сам сирената, която
примамва те. Попадаш в дънна яма.
И в пясъка проблясва чисто злато,
а плаващ е. Надежда просто няма.
Зелените коси от водорасли ...
  613  16 
Невзрачните копнежи на тълпата
по всички ълги на града пълзят,
сълзлив рефрен от чалгата позната
купува и продава свежа плът.
Обвива пушек старите калкани, ...
  752  12  25 
Кафе горчиво ми свари от мрак,
безсънната, уханна лятна нощ
и каза: Брой, щом сбъркаш, почвай пак,
алтъни по небето-звезден кош.
Седеше вятърът унил и сам, ...
  689 
Шарената котарана,
сивото мишле домашно,
скочи и за миг го хвана,
там в мазето тъмно, прашно.
– Малка пакостлива мишка, ...
  3112  12  64 
Затръшнах отдавна вратата,
светът ми побира се в стая,
задави се с ключа тъгата,
пред прага ми тихо ридае.
Сърцето, искрица - в камина ...
  641  15 
Приседнала в притихналия двор,
представям си как литвам, към небето,
и дребни грижите, от птичи взор,
са семки в слънчогледа на сърцето.
Посявам ги и тихичко кълнят, ...
  661  10  11 
Добър вечер! Протяжно вали.
И в гнездата си мокри заспаха,
птиците и насън ги боли,
че прокапа бездомната стряха.
Добър вечер! Ще седна навън. ...
  1214  10  13 
Те, думите съвсем, като децата,
играят си и милват, и раняват.
И странници са, скитат по земята,
и будните ни нощи озаряват.
Дали са врани, или пойни птици, ...
  978  13  15 
И търсим все на корена му ряпа,
защо и как, заровени в къртичини.
Калта полепва, трови ни и цапа,
а луд поет пак пише - за обичане.
Възхитата си искаме, букета, ...
  518  15 
В мехурчета сапунени-години,
живот лети студено и горещо.
Сами тешим се: И това ще мине,
сред вечното очакване на нещо.
Поглеждаш стреснат чакал-недочакал ...
  416  11 
Сънувам пак с очи отворени,
щурец измислици припява,
а сянката ми пуска корени,
зазидана от теб остава.
Сама, без сянка литвам в тъмното. ...
  502  11  10 
Хиляда нощи с приказки приспивах,
копнежи, мисли и стремежи луди.
Щом сипнеше зората си отивах,
та принцът просяк да не се събуди.
Хиляда дни бях дрипава слугиня ...
  1270  13  16 
Забрави ме, любов, забрави,
забрави ми лицето и името!
Лято, слънце, цветя и треви...
Късче лед и в сърцето ми зимата.
На последния тъжен разклон, ...
  423  16  13 
Съвсем смалих се – до дихание,
в нощта светулките са гидове,
измисленото оправдание,
около мен издига зидове.
От тишини градят зидарите, ...
  553  10  17 
Катурна се утрото, пукна зората,
предчувствие вятърно. Птици мълчат.
Събрала сълзи дъгоцветни росата,
зениците слепи дарява със цвят.
Прегракнало пее най-смелата птичка, ...
  686  15  17 
Май вече станах криво нарицателно,
направо смешен лик от стара басня.
В инатът няма нищо съзидателно.
Такава съм. И си съвсем наясно.
Езикът ми се цепна от усилие, ...
  473 
Купуваш евтино мечтите,
търговец – ни добър, ни лош
и на промоция душите.
Обезценени. Три, за грош.
Търгуваш – полети, стремежи ...
  632  10  11 
Заглъхва гласа ми, скрипти прахоляка,
затъват нозете до глезени в плесен.
Крайпътно дърво. Тъжно славейче чака.
Ветрец да подеме замлъкнала песен.
С треперещи пръсти примрялото птиче, ...
  547  10  14 
За девет сребърника купи си въже,
увисна принцът. Мършав, бос и гол.
С тъгата си говорим тихо − за мъже.
Мъже ли? Същества от мъжки пол.
Не искам вече да съм силна и добра, ...
  666  10  16 
Вселената, говорят е безкрайна
и с глупостта човешка е така,
а любовта е сляпа, не е тайна
и лудостта я води, за ръка.
И колкото уроци да научиш, ...
  764  14  19 
Косите си на слънце изрусили,
на вятъра под галещите пръсти,
превиват се житата изкласили.
Пристъпва юли бодро и чевръсто.
По стъпките му маковете греят, ...
  478  14 
Светът е странно разлюлян –
циклоп на глинени нозе.
Седи си Бог в прашинка взрян,
дали ѝ даде, или взе?
С пореден мощен земетръс, ...
  2137  27  31 
Random works
: ??:??