plami-6
696 results
Пробудена
Очите от портрета смеят се...
Но скръб немилостиво плисва –
вина-лавина ме притиска,
а спомените-битници ...
  831  10 
Унили хора с уморени сърца
пулсират във града безлик.
С вълшебна пръчка вечерта
променя ги за миг...
Бълвоч и гнъс – вулгарното дете ...
  592 
Мъгла се спуска – като сива пелена
и пред очите вече притъмнява...
Изправена пред пъклена врата –
наказана съм: Бог съдбата ми решава.
Часовникът безкрайно трака – ...
  636  10 
Тя дълго време казва си:
“Не мога повече,
не искам
да живея
в тоз мръсничък аквариум.” ...
  499 
Липсата ти стана ежедневието на делника ми:
започвам да свиквам с неизменното ù присъствие.
Искам само да затворя страницата на чувствата
и да отворя страницата на равнодушието.
Ръцете ми – забравиха жадуваното тяло. ...
  603 
Инфантилно
Животът май че беше благосклонен –
пред мен мъждука бледичка луна.
Но пътят става къртовски по-стръмен,
болят издраните ми стъпала. ...
  808 
Ловец на робски души –
това си ти…
Опияняваш се от собствената си значимост
и винаги изпълнен си с решимост...
А ние – мъничките хорица край теб – ...
  763 
Не ми остана нищо свято на земята.
Безсилие и ярост се сливат във едно.
Пустота и мрак вилнеят в душата,
превръщат сърцето ми в ледно зърно.
Ще стисна ли и този път със зъби? ...
  698 
Не ще посмея да ти искам сметка...
Не съм Господ,
затова и прошка не мога да ти дам.
Ежечасно събирам вини,
колекционирам грешки – ...
  583 
Дните с теб ме нараняват:
май всичко хубаво вече си казахме.
Само думи-куршуми остават –
с тях съдбата си белязахме.
Сълзите ми пресъхват неизтрити, ...
  744 
Потопих се в прашните спомени:
препрочитайки стария дневник.
Май разбуних чувства поломени -
оживяха в кълбо на вълшебник.
Търсех всъщност малко разтуха, ...
  549 
36 години вървях
напред-назад,
напред-назад...
В пандемия живях -
едва не полудях. ...
  455 
Заблъсках лудо с длани по Скалата -
опитах всичко да я променя...
Изместих талвега на реката -
и ден, и нощ дълбае я вода.
А тя стои - надменно неподвижна, ...
  499 
Вървя по улицата
прашна, пуста...
Нощта изпълва ме с покой.
Душата ми отново е самотна,
чужда ...
  510 
Събличам кожата си уморено -
закачалката ще я поеме хищно.
Денят преваля - вън е свечерено,
нощта разтваря пазвите си пищни.
Ежедневната борба за себедоказване ...
  586 
Върни се, миг
”О, миг, поспри...”
Безлунна нощ... Настъпва зима –
смразява с ледена вълна.
Прокашлят се звездите, стинат, ...
  658 
Random works
: ??:??