raccing
153 results
Ще удавя в полунощ със сълзи
грешките твои по мене тъкани,
ще запаля със звездите огньове,
за да виждаш във мене страха ми.
Ще съм спомен и реалност ще съм, ...
  578 
Кръжат в небето гълъби,
в крилата тайни скрили.
Сърце до болка се е свило.
Ще стигнат ли последните ми сили
трохи надежда да ти пратя, ...
  588 
В ъглите крещи от суета
една любов презряна, че е била
и дави се във пищния й смях
една въздишка в тъмното покрила
спомени за недовършен грях. ...
  562 
Дали те обичам все още?
Ти пазиш ли нашите нощи?
А пазиш ли в скута си топъл
онзи тих, нежен вопъл
за тебе тъкан върху рози? ...
  545 
Посивя денят ми преди пладне
и слънцето запари през мъгли
очите ми от болката заспали
в съня ми диреха следи...
до извора с мъдрост да застанат, ...
  633 
Жената е съдба,
която времето ще помни,
в очите скрива тя тъга,
но помни вечно всяка болка.
Жената - изворна вода. ...
  613 
Очите ми, майко, вече не плачат.
За сетен път питаш, защо е така.
Не виждаш ли, майко...
на разсъмване грачат
гарвани с изгорели крила. ...
  494 
Не знам дали умира любовта
или умира се мъчително от нея,
но сред разцъфнали поля,
на гнило щом започне да ухае
и сред безброй звезди в нощта ...
  495 
Не успях...
а беше тежко вино.
По устните ми парещи следи.
Не можах...
а беше топъл като мед ...
  1310  10 
Кажи, че още имаш сили
за сетен път да кажеш „Спри".
Кажи, че още можеш нощем
да сънуваш със отворени очи.
Кажи, че можеш да ме будиш ...
  856 
Ще си останеш блясъкът във моите очи
и нежен като вятър ще ме галиш.
Ще си остана по устните следи,
от грях един, със които ще мечтаеш.
Ще си останеш стон от арфа ...
  594 
Дойдох, за да я взема в длани
и тръгнах си треперещ лист,
в очите ти, от мъката сковани,
аз не усетих порив чист...
Вървях... ...
  581 
Оставих времето да помни
една отронена сълза студена
и като въглен да догаря
в жаравата с сълзи угасена...
Но... помнят още и ръцете ...
  506 
Когато ме боли,
съм черна сянка.
Когато ми се плаче,
съм притихнало море,
готово да удави всеки кораб. ...
  1514 
Любов недей ми обещава.
Кажи ми, че изгаряш!
Нежността ти ще разхвърля
върху постеля от горяща страст.
Кажи, че полудяваш, ...
  662 
Луна като бръснач.
Очи - оловно тежки
и сплетени ръце.
Заспали грешки.
Звезди като очи ...
  546 
Потъна морето в сълза
и сви се небето в очакване.
С нежната ласка на птица
пътува надеждата боса.
Небето кърви от ками, ...
  522 
Посмей се с мен сега,
че днес те виждам за последно.
Нима така е отредено
тъй само да е хубаво,
когато е последно. ...
  635 
Остави ме!
Ослепях от взиране.
Не ме щади,
аз мога да търпя.
С последни сили ...
  647  10 
Помолих вятъра да ме разпръсне,
по устните ти блясък да остана
и всяко чувство да те гали,
в сърцето ти искрици да запали.
Помолих слънцето да спре. ...
  1307 
Когато бях дете,
усмихвах се на слънцето,
когато ме изгаряше.
Дори когато знаех, че боли,
не спирах да го търся със очи. ...
  1894  14 
Повикай ме!
Когато нощем вятърът довява
една отронена от теб сълза
в ръцете ми от жажда отмалели,
по вятъра ти връщам свобода! ...
  631 
Ще седна някой ден до тебе уморена,
ще кажа, че сгреших, когато се отказах
от любовта, която ти ми подари...
но ще е късно вече грешки да признавам.
Затуй ще седна, за да помълчим, ...
  606 
Когато те няма...
съм като вятър в скалите,
а устните - камък отронен от тях.
Когато те няма...
политам с орлите ...
  663 
Разнежена... гола
блестяща и жива
трепне... стон е
душата красива!
Дори и лош, аз пак очи затварям ...
  502 
Проскърца старата врата,
отворена да срещне самота...
вятърът из празнота бушува,
листа, танцувайки, се ронят,
с последен танц да ни догонят . ...
  538 
Огледай се!
Дъждът се рони на кристали,
слънцето изгаря нежността ми.
Попива всяка капка угризения,
потъват и последните съмнения. ...
  598 
Бушува морето...
Морето е стон -
от въздишки на влюбени диша.
Вятър покорно присяда,
бряг вълна целува... ...
  566 
Ний, влюбените, к`во да правим?
Да вземем да пасем ли
или да скачеме от по-високо!?
Язък за скока!
Все е тая дали обичаш ...
  646 
Как разбра, че е щастлива!?
Като дълбаеш в рани
с пръсти на художник?
Как разбра, че я уби!?
Когато я подмина като просяк, ...
  563 
Хвани ръцете ми, сега!
Помилвай ме!
Косите ми на снопове да падат
върху лицето ми от дъжд посипано.
Силно ме притискай... ...
  678 
Въздишката трепери...
От спомени леглото се разтяга.
Тъгата в краищата ляга...
Гори... Плътта в забвение...
Крещи... Кръвта. Съмнения. ...
  631 
Четири каменни стълби и стара черга чакат размислите на една объркана и отегчена жена. Тишината притиска мислите й в ъгъла, вятърът заглушава остатъците от чувства, в очите и се стели мъглявина. Накъде да тръгне!? Докъде беше стигнала!? Търсеше отговори на безброй въпроси, а истината протягаше ръце ...
  1020 
Рисувам по тебе слънца.
С устни извайвам дъгата.
Мечтая в полунощ!
Разсмивам луната,
с топли капки дъжд ...
  586 
Сто мечти
Сняг покри очите на кокиче
и студ го окова във люта зима,
но със сърце на жерав то политна,
заплетено в косите на момиче, ...
  658 
Ще ти нарисувам небе
кристално... и бездънно,
лицето ти в него ще вградя,
за да те има, докато летя,
от обич окрилена... ...
  580 
Ей богу,
днес не ми е ден
да пиша стихове.
Уцели най-тънката ми струна.
В стената ме притисна, ...
  671 
В тълпа от непознати
самотата ме прегърна.
Ръката си подаде!
Поведе ме по пътища,
застлани с листопади, ...
  536 
Затичах се,
от любовта си да избягам,
а тя на прага сърцето ми прободе
и всяка крачка след това
следи от чувства ти остави, ...
  562 
Закъснях, любов.
Закъснях!
До теб преди да стигна
устремен, като орел ти литна.
Преди очи към теб да вдигна ...
  630 
Random works
: ??:??