2 min reading
Четири каменни стълби и стара черга чакат размислите на една объркана и отегчена жена. Тишината притиска мислите й в ъгъла, вятърът заглушава остатъците от чувства, в очите и се стели мъглявина. Накъде да тръгне!? Докъде беше стигнала!? Търсеше отговори на безброй въпроси, а истината протягаше ръце около нея. Самотна беше, въпреки излишъка от приятелства. Във вечерите, когато сядаше , за да нарисува душата със стихове и да разчувства и стопли някого с тях, се виждаше по-добра, по-зряла и истинска.
Навън пролетта блестеше с всичките си багри, цветята даряваха вълшебен аромат, след току-що спрелия дъжд. Разходи се боса из градината, огледа се в едно счупено стъкло, захвърлено из прашни и тъжни спомени, опита се да открие мъничко топлина в вехториите и за миг усмивка озари бледото й лице. Една въздишка се стовари от плещите й. Умението й да вижда в малките и ненужни уж неща стойност я караха всеки път да потреперва от удоволствие.
Всеки, минал през живота й, искаше по нещо.
Някои си тръгв ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up