real_def
67 results
Лампа свети леко в мъглата,
жица опъната допълва красотата,
клоните дървесни от сняг натежали,
и улиците черни лампата ги гали.
Голямото е в малките неща. ...
жица опъната допълва красотата,
клоните дървесни от сняг натежали,
и улиците черни лампата ги гали.
Голямото е в малките неща. ...
568
Аз съм нещо, нещо съм роден, първо мляко съм засукал
и погледнал съм света, първа реч съм изговорил,
първи път съм извървял.
Нещо бях, но формата ми се мени - от нещото, което бях,
до това в наши дни. ...
и погледнал съм света, първа реч съм изговорил,
първи път съм извървял.
Нещо бях, но формата ми се мени - от нещото, което бях,
до това в наши дни. ...
536
2
Издигания и падения, раждания и погребения,
живот, окичен с любови, време, умиращо в окови,
еликсири за душата и отрови.
Контрастен е животът и поднася изненади,
и коварен е дори, когато поднася ни награди, ...
живот, окичен с любови, време, умиращо в окови,
еликсири за душата и отрови.
Контрастен е животът и поднася изненади,
и коварен е дори, когато поднася ни награди, ...
439
1
Лек повей на вятър с дъх на омраза,
мълчание, счупено от свирепа фраза.
Куршум словесен, на пода трупът пресен,
нечия душа простреляна лежи,
гние в болката и чака да се прероди. ...
мълчание, счупено от свирепа фраза.
Куршум словесен, на пода трупът пресен,
нечия душа простреляна лежи,
гние в болката и чака да се прероди. ...
505
3
Вятърът прегръща пейзажите,
а очите са на птиците стражите,
сърцата наранени, разтоварват си багажите,
погледите нежни се целуват,
ръцете прегърнати в нежност плуват, ...
а очите са на птиците стражите,
сърцата наранени, разтоварват си багажите,
погледите нежни се целуват,
ръцете прегърнати в нежност плуват, ...
535
3
Когато тъмнината жадна ме изпива,
когато черна нощ над мен своята гневна мощ излива,
когато гледам към зората, а тя си отива,
когато глъхне до мен тишината
и попиват я лапите на самотата, ...
когато черна нощ над мен своята гневна мощ излива,
когато гледам към зората, а тя си отива,
когато глъхне до мен тишината
и попиват я лапите на самотата, ...
572
1
Времето се ражда с първото събитие,
неуморно изгражда чрез натрупване и промени
в пространствените вени,
силно устремени нанякъде вървим
и мисли почернели в нищото редим, ...
неуморно изгражда чрез натрупване и промени
в пространствените вени,
силно устремени нанякъде вървим
и мисли почернели в нищото редим, ...
736
8
Живот изгаря в пламъка последен,
остава само вредният дим, слят с мрака,
отива си животът, земята гладна чака
още едно тяло да прегърне
и мъката човешка в пир свой да превърне. ...
остава само вредният дим, слят с мрака,
отива си животът, земята гладна чака
още едно тяло да прегърне
и мъката човешка в пир свой да превърне. ...
601
4
Снегът плете бяла красота,
усмивка на дете през заледените стъкла,
звън вълшебен и следи от шейна,
дъх на Коледа и бяла тишина,
с пръсти по стъкло рисувам ...
усмивка на дете през заледените стъкла,
звън вълшебен и следи от шейна,
дъх на Коледа и бяла тишина,
с пръсти по стъкло рисувам ...
2102
7
>>> Стъпвам на леден бряг,
>>>
>>> а той топи се и оставам сам като сирак.
>>>
>>> Леденият бряг сега е море, преливащо в мрак, ...
>>>
>>> а той топи се и оставам сам като сирак.
>>>
>>> Леденият бряг сега е море, преливащо в мрак, ...
504
1
Времето потъва в кървава тъмнина,
сол върху раната, лице в калта,
очи заслепени, прерязани вени,
кървящи стени, сърце в тях разбито
с кръв пропито, ...
сол върху раната, лице в калта,
очи заслепени, прерязани вени,
кървящи стени, сърце в тях разбито
с кръв пропито, ...
521
2
1846
4
Химикалката проплака на тези редове,
мастилото не чака да рисува светове,
на леден къс живея и с него се топя,
от светлинните струни музика изгаря.
Този странен звук странни врати отваря, ...
мастилото не чака да рисува светове,
на леден къс живея и с него се топя,
от светлинните струни музика изгаря.
Този странен звук странни врати отваря, ...
515
6
Мъртъв ден пред вратата ми лежи, трупът му светъл, изгаснали мечти, мъртъв ден и нощно погребение, мъртвият ден, на самотата жертвоприношение. Всеки ден така трагично умира и няма лек за болестта ужасна, отне ми тя любовта прекрасна, и сега дните умират, чезнат, а очите твоите не намират. Ужасно е т ...
1718
5
Всеки вопъл, всеки стон,
чувам аз на душата моя без подслон,
така избрах си да съм неразбран,
да крея с пламъка на моя блян,
душата ми неравен път е изкривен ...
чувам аз на душата моя без подслон,
така избрах си да съм неразбран,
да крея с пламъка на моя блян,
душата ми неравен път е изкривен ...
536
2
Аромат на звезден прах се носи,
черно цвете лунен лъч си проси,
ние с теб боси
тревите газим,
но мечтите им пазим, ...
черно цвете лунен лъч си проси,
ние с теб боси
тревите газим,
но мечтите им пазим, ...
458
2
>>>> Притихнали поляни под бурни ветрове, чувствата таени с векове,
>>>>
>>>> вопъл топъл тревите развълнува,
>>>>
>>>> вопъл топъл да бъде чут жадува, ...
>>>>
>>>> вопъл топъл тревите развълнува,
>>>>
>>>> вопъл топъл да бъде чут жадува, ...
414
1750
1762
4
Времето угасва, а стрелките се въртят,
животът се приближава до края на своя път,
но знам, че всичко ще започне отначало -
на място, където времето е спряло...
(след края идва началото)
животът се приближава до края на своя път,
но знам, че всичко ще започне отначало -
на място, където времето е спряло...
(след края идва началото)
648
6
Понякога сълзи текат,
но думичка не могат да изрекат,
понякога сълзите не потичат,
а думи през устата тичат,
понякога сълзи текат ...
но думичка не могат да изрекат,
понякога сълзите не потичат,
а думи през устата тичат,
понякога сълзи текат ...
1722
5
Капчица роса върху цветето лежи,
но ще дойде слънцето и ще я изпари,
вечерта нова капчица ще се роди,
върху цветето красиво отново ще лежи,
а то, затихнало в очакване, трепти, ...
но ще дойде слънцето и ще я изпари,
вечерта нова капчица ще се роди,
върху цветето красиво отново ще лежи,
а то, затихнало в очакване, трепти, ...
1521
5
Пътувам с кола назад във времето, спомени се появяват и безброй радостни моменти ми навяват как не искам да спира колата да вървя назад и да виждам тези красиви картини колко малък бях, а какъв станах. Времето безвъзвратно си отива, лицата и характерите ни промива, ние сме просто облаци в небето, дн ...
806
3
2159
3144
7
Можеш ли
Можеш ли да видиш красота в грозното,
можеш ли да видиш доброта в лошото,
можеш ли да видиш светлина в мрака,
можеш ли да откриеш любов в омразата, ...
Можеш ли да видиш красота в грозното,
можеш ли да видиш доброта в лошото,
можеш ли да видиш светлина в мрака,
можеш ли да откриеш любов в омразата, ...
715
6
2157
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
