redfoxy23
21 results
На сцената на политическото представление двете основни партии – левите и десните – играят своите роли като актьори, които не са прочели сценария, но това не им пречи да импровизират с пълна сила.
Левите обикновено се появяват на сцената с обещания за социална справедливост, равенство и, разбира се, ...
Левите обикновено се появяват на сцената с обещания за социална справедливост, равенство и, разбира се, ...
240
3
4
Честността изисква кураж. Тя предполага прозрачност, готовност да се изправиш пред света и да заявиш истината, дори когато това е неудобно или рисковано. За разлика от лъжата, която може да бъде лесен инструмент за избягване на конфликти, честността често води до трудности. В условията на глобализац ...
277
3
1
Животът е непрестанен поток от промени, раздели и нови начала. Той ни поставя пред неизбежни моменти на загуба и раздяла – със скъпи хора, с мечти, с етапи от нашето собствено съществуване. Всяка раздяла носи със себе си усещане за празнота, за нещо изгубено, но същевременно отваря пространство за н ...
226
Черното обгръщаше всичко. Нощта беше дълбока, непрогледна и тиха, сякаш времето само спря. В това черно имаше сила, но и тежест, която тегнеше върху душата. Беше време на размисъл, на сълзи и мълчание. Тъмнината криеше всичко, оставяше само въпросите, бягащи без отговори в мрака.
Но както нощта неиз ...
Но както нощта неиз ...
169
1
Прости ми, Господи,че съм непокорна твоя дъщеря!
Проти ми,че не мога да търпя и в желанието си да помагам, наказвам своята душа!
Прости ми,че не спирам да греша и лутам се, и падам, и пак не спирам да вървя!
Прости ми,че не мога да се доверя и предпочитам уединението в тази тиха своя самота, като съ ...
Проти ми,че не мога да търпя и в желанието си да помагам, наказвам своята душа!
Прости ми,че не спирам да греша и лутам се, и падам, и пак не спирам да вървя!
Прости ми,че не мога да се доверя и предпочитам уединението в тази тиха своя самота, като съ ...
263
Ако някога обземе те тъгата, а ти си сам и сякаш в мрак изгубена ти е душата, и търси, но не намира своя път. И с болки, стиснал зъби,теглиш своя кръст.
Ако скиташ се и дъжд проливен сякаш през дрехите стига чак до твоето сърце и носи ти студ, и сякаш плащаш за стари грехове, а навън е тихо и някъде ...
Ако скиташ се и дъжд проливен сякаш през дрехите стига чак до твоето сърце и носи ти студ, и сякаш плащаш за стари грехове, а навън е тихо и някъде ...
183
Понякога съм бяла като зима, а сълзите са снежинки, изписани по моето лице. Тогава избирам уединението пред сто протегнати ръце. И с цялата си сила и кураж взимам със себе си всички стихийни ледове. Далеч ще отнеса мислите си, обгърнати в северни цветове. И знам,че утре пак ще бъде пролет в моето съ ...
226
Обичам да анализирам, а сега, когато имам повод това се случва още по-лесно. Замислям се за уроците,които ми донесе годината и какво научих от тях. Всяка една година променя много, дори и повече от колкото искаме. Понякога е точно това, от което имаме нужда.
Научих, че трябва да действаме и да напра ...
Научих, че трябва да действаме и да напра ...
900
1
3
Начетеността винаги се е смятала за добродетел, особено във времена с неясни перспективи, с хаотични лутания в една или друга посока, във времена на морално безразсъдство. Обикновено тогава хората, които обичат познанието и странят от невежеството, насочват погледа си към онези кладенци на житейскат ...
1008
1
Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх, че времето минава толкова непроследимо бързо.
Утре слънцето отново ще изгрее, а аз ще отворя очите си и започвам отначало. После отново ще се боря с Хронос, опитвайки се да го надиграя. Ще ...
И не че ме е страх, че времето минава толкова непроследимо бързо.
Утре слънцето отново ще изгрее, а аз ще отворя очите си и започвам отначало. После отново ще се боря с Хронос, опитвайки се да го надиграя. Ще ...
209
..Живот между радост и тревоги,битовизми и несбъднати мечти-дали с това,което знам, и мога, душата ми ще се кали?
Или по парченце все от себе си ще давам,когато за близки ме боли?
И още колко пъти ще анализирам изминалите дни? Умът не спира да работи, а всичко друго спи.
За едни съм бяла,а за други ...
Или по парченце все от себе си ще давам,когато за близки ме боли?
И още колко пъти ще анализирам изминалите дни? Умът не спира да работи, а всичко друго спи.
За едни съм бяла,а за други ...
790
Всичко в този свят е разделено на два полюса, две крайности. Началото е поставено още с навлизането на религиите.
Небе-земя, светлина-мрак, любов и омраза, война и мир. Временно и вечно.
А къде е средата? Навярно е там, където е мечтаната "Утопия" на Томас Мор.
Средата е там, където са невзрачните, ...
Небе-земя, светлина-мрак, любов и омраза, война и мир. Временно и вечно.
А къде е средата? Навярно е там, където е мечтаната "Утопия" на Томас Мор.
Средата е там, където са невзрачните, ...
1390
1
Поиска от мен да опиша две почти еднакви картини, това което аз видях бяха две различни неща.
Видях небе с диамантено-лилаво отражение.
Видях път в перспективно изменение.
Видях живот, дори и в преминаващите на шосето коли.
Видях всичко това сякаш не от снимки, а през твоите очи.
Видях небе с диамантено-лилаво отражение.
Видях път в перспективно изменение.
Видях живот, дори и в преминаващите на шосето коли.
Видях всичко това сякаш не от снимки, а през твоите очи.
372
Ти ми носиш чувството за есен,
багри пълни с пъстрота.
Когато ме разсмиваш чувствам лято, усещане за топлина.
И всичко е така лесно и небрежно, утопия една.
Но после мигом стъпвам в реалността, ...
багри пълни с пъстрота.
Когато ме разсмиваш чувствам лято, усещане за топлина.
И всичко е така лесно и небрежно, утопия една.
Но после мигом стъпвам в реалността, ...
337
Битките на силните хора не са придружени от звуци на хладен метал.
Не са материалистични, нито са битки с тъмен враг.
Силните хора се смеят с глас, но беззвучно воюват с живота,
с отреденото, с невъзможното.
Тези битки винаги са твърде лични. ...
Не са материалистични, нито са битки с тъмен враг.
Силните хора се смеят с глас, но беззвучно воюват с живота,
с отреденото, с невъзможното.
Тези битки винаги са твърде лични. ...
549
...Не, не съм мила, нито груба.
Не мога да бъда по-различна
от това, което изградих.
Пътят ми беше дълъг и трънлив.
Не се предадох, но определено се изморих. ...
Не мога да бъда по-различна
от това, което изградих.
Пътят ми беше дълъг и трънлив.
Не се предадох, но определено се изморих. ...
327
Ще разбереш какво е мир, когато усетиш трептенето на тетивата в ръцете си, след първата изстреляна стрела.
Тогава, когато тя полети напред, а по пръстите ти полази електричеството от скоростта ѝ,
ще разбереш цената на мира, едва когато се пребориш за него.
Войната и мира са две явления, които не мог ...
Тогава, когато тя полети напред, а по пръстите ти полази електричеството от скоростта ѝ,
ще разбереш цената на мира, едва когато се пребориш за него.
Войната и мира са две явления, които не мог ...
403
Много хора се опитваха да я разгадаят, но нито един не успяваше, защото характерът ѝ беше като звезден пъзел, с различни парчета звезди,
всяко едно от парчетата, все по-изгарящо от предишното.
Тя самата беше изградила себе си по този начин, за да бъде трудно да се стигне до същността ѝ, за да не я н ...
всяко едно от парчетата, все по-изгарящо от предишното.
Тя самата беше изградила себе си по този начин, за да бъде трудно да се стигне до същността ѝ, за да не я н ...
1180
1
831
1
Гледам през прозореца, размишлявайки за простички неща, такива, каквито са ценности за едни и безсмислици за други.
Мисля си за честността, за коректността в днешното болно време.
Има ли статукво в управляващото ни племе? И кога точно започна да се гледа само личната изгода?
Който може нека отговори ...
Мисля си за честността, за коректността в днешното болно време.
Има ли статукво в управляващото ни племе? И кога точно започна да се гледа само личната изгода?
Който може нека отговори ...
523
През годините от моя не дълъг житейски опит, преживях множество загуби, които са ме карали да изпитвам безсилие, болка, рутина..
Но какво от това ?
Всеки ден, всеки човек преживява същото. Не ни трябва реалити, за да разберем че живеем в "Сървайвър".
Може би ще прозвучи нелепо, но съм благодарна, за ...
Но какво от това ?
Всеки ден, всеки човек преживява същото. Не ни трябва реалити, за да разберем че живеем в "Сървайвър".
Може би ще прозвучи нелепо, но съм благодарна, за ...
1251
3
8
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
