Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си.

И не че ме е страх, че времето минава толкова непроследимо бързо.

Утре слънцето отново ще изгрее, а аз ще отворя очите си и започвам отначало. После отново ще се боря с Хронос, опитвайки се да го надиграя. Ще съм силна, сетне ще отслабвам. И ще се изчерпят и последните песъчинки безвремие, през пръсти.

Вероятно вятърът ще разроши косите ми, напомняйки,че вече е пладне. Не е по силите ми да те задържа. Дори и мечтите ми зависят от тебе. И мисълта ми да дам още от себе си на света се развива като пламък в мене. Да можех само още малко да си открадна, само частица време. Да можех да натисна "пауза" или да те задържа за момент. Не, не мога. Мога само да се насладя на всеки миг от теб,мое време..