Samadhi
245 results
Понякога много насериозно се вземаме ние, родените и все още живеещите в България. Все търсим и посочваме кусурите на другите, често обвиняваме правителството, че е хилаво и не може да ни осигури добър стандарт на живот, че живеем в упадък, че ценностите и нравите ни деградират, че са мъртви идеалит ...
  1723 
Някой краде от времето ми.
Изгребва покоя от сърцето ми.
Пресъхнали лотоси гърчат се
в пясъчното дъно на сърцето ми.
Спирам на светофар непознат. ...
  577 
По-знаещ си.
И по-мъдър.
Животът яко
душата ти
изтисквал. ...
  581 
Не съм родена да се състезавам,
а да обичам и на всичко да се радвам.
Само ти най-добре знаеш колко често
истините свои смирено премълчавам.
Защо да побеждавам мислите на другите?! ...
  585 
Стоя под душа на своята неопетнената съвест
с надежда ледена вода да охлади страсти чужди.
Да заглуши воя на разкъсващи стенания и вопли,
да върне познатия покой и тишините мои бели.
Не клокочат в душата ми ни лъжи, нито клетви. ...
  562 
Знам, боли те, вярна моя спътнице,
  563 
Понякога забравям,
че домът ми е без покрив.
Без четири стени.
Без прозорци.
Без врати. ...
  609 
Ако сме прозрели
защо Луната е ту резен диня,
ту сърп, ту разполовена пита,
или нащърбена, незнайно
от кого отхапана погача, ...
  608 
За пръв път в живота си
играх на хазарт.
И заложих – три за едно.
Чувства, слава и престиж,
заложих за достойнство. ...
  519 
И в сърцето твое ли топят се
сега разсънени преспи?
И в душата твоя ли безспир
шепнат напъпили листи?
Кажи ми, пее ли там славей ...
  586 
Тази вечер, някой друг, нещо друго те отмести от мястото твое на ортопедичния матрак. В прегръдките на Нещото, сред ласките на Нищото препусках с криле. Нанякъде. Пътят ли? Пътят е само посока. Накъде ни води, не знаем. Но защо да се питаме?! Не бива да знаем. Не бива, ако искаме да вдишваме, да ни ...
  1170 
Хубаво е понякога да се замисляме по-дълбоко за някои същностни проявления на своето Аз. Примерно, за любовта към някого, която удостоверяваме, стремим се да я докажем, кълнем се в нея.
Любовта не е чувство. Не е. В своето проявление като емоция Тя е нещо първично, само влюбване, привличане, някаква ...
  2254 
Най-трудно е да се простиш с лятото,
когато видиш, че наметнало е плащ
и се прощава с цветя, пчели и листи.
Най-сложно е да признаеш на някого,
че е загубил той нейде по пътя ключа ...
  630 
Ако ти се заблудиш,
спреш или се изгубиш,
знам,
това не ще бъде
на пътуването ни краят. ...
  527 
Чуваш ли тихите стъпки на есента?
Пристъпва тя с пантофи кадифени.
Усети ли полъха от замах на четка?
Багри тя с палитри шарени нейни.
Какъв художник даровит е есента! ...
  489 
Дали и Бог си има мечти?
Дали и той като нас скърби?
Сътворил е Вселени от прашинки
а домът негов никъде не е.
Бог не знае липси, ...
  552 
Да преболедувам и теб, съдба ми е.
Засега се прощавам със смъртта си.
Мъката разсънваща дълго и напевно
ще се разлива във времето протяжно.
Защо са срещите, щом ще има и разлъки? ...
  326 
Дали те очаквам?
Не си ли спомняш?
Пристигна ти отдавна.
Роди се в мига,
в който наивно духът ми ...
  670 
Има ме тук, защото и тебе те има.
Жива съм, защото някому съм нужна.
Светът е устроен тъй, все да се търсят
мъж и жена - без танц животът е тъга.
Понякога се чудя защо това е така . ...
  695 
Защо ме търсеше?
Защо ме жадуваше?
Защо ме очакваше?
И как така ме откри?
Как безпогрешно ти, ...
  696 
  559 
  357 
Възможно ли е
за създателя - творец
жената - вече покорената -
да си остане пак негова Муза?
А защо пък - не! Аз казвам - "Да!" ...
  464 
Говори ми винаги само с очи!
Най- нежните и мили думи
не са ли те премълчаните?
Изпиши ги – с устни жарки!
Ще ги изчета с длани топли. ...
  647 
Моля те! Много те моля!
Не ми мъкни вода от девет извора!
Всичко е толкова просто и ясно!
Ти не оцени достойнството ми,
нито пък пощади честта ми! ...
  699 
Знаеш,
онова,
което
ни срещна,
не се побира ...
  606 
И ти не можеш, не можеш
да ме изчетеш докрай.
Не защото не знаеш
колко пломбирани
зъба имам, а защото… ...
  555 
Не са,
не са много любовите мои.
Дали мога да ги преброя на
пръстите на едната си ръка?
Едно Нещо - нито се дели, ...
  490 
Днес съм много, много богата.
Имам си време само мое.
Безмълвно ще си помечтая
за срещата ни – предстоящата.
Ще се усмихвам, с очи ще галя ...
  673 
Обичаме ли с душа - сме светли и добри.
Помежду ни не избуяват, не цъфтят лъжи.
В градината на добрия градинар - казват,
не никнели троскот и магарешки бодили.
Самадхи
  459 
Няма да е все така. Мисля, в тези пет думи има много мъдрост. Ама много! Какво е животът? Наниз от радостни и скръбни мигове, победи и загуби, падения и възходи. Един древногръцки поет беше казал още 5 век преди Христа: "Не се радвайте много в радостта, защото след нея идва тъгата. Не тъгувайте мног ...
  1390 
Остави болката ми на мира!
Моля те, не се рови във нея!
Ще изтлее и сама тя ще си иде.
Нима не помниш? Я припомни си!
Предизвестие е всяка наша болка. ...
  468 
В живата мой се сбъдва онова,
що с окото на душата съм видяла.
И добре, че тоя вечен кръговрат!
Добре е, че той никога не спира!
Дни и нощи - в света около мен - ...
  484 
В днешния съботен предиобед
два гълъба – ама досущ бели –
кълвят си на пътя боровинки,
до входа на блока – малко отстрани.
Кълват, милите, засищат глад ...
  380 
Кои сме ние – простосмъртните?
Сега защо сме тук – на Земята?
Коя е същността наша истинска?
Защо дирим сред мрака лъчи?
Само едно Нещо ни дефинира - ...
  504 
Разсънват се някои хорица.
Даа, май пробуждат се вече.
Спомнят си миговете - точно
и ясно - кои от преди били са.
Колко ли паметта им е дълга? ...
  542 
Подивя народът да създава изкуство. Аз също. Моето изкуство! Че то изкуство ли е? Може ли да сътворява видим творчески продукт дарбата или придобитото умение да общуваш с Бог? Продуктът ли? Не е трилър, не е и екшън, не е фентъзи, не и похвално слово, ни ода… Елегия да е, не е. Какво ще да е тогава? ...
  637 
  1160 
1. Какво е за Вас поезията, госпожо Мазлум?
  1363 
  524 
Random works
: ??:??