sorceress_of_dreams
12 results
Пролог
"Прах. Кръв. Викове. Ужас. Болка. Виждам всичко това като в сън. Имам чувството, че планината ни следи с невидими жални очи и се моли за нас. Но сякаш нищо няма значение. Чувството е пълно - онова чувство на мрачно опиянение, откъсване на душата от физическата мъка... Ах, да, ще убия, прости ...
  1180 
Треперя силно, много ме е страх.
Треперя като лист през есента.
Представям си ответния замах,
разсичащ моята мечта.
Сгреших ли, че започнах първа? ...
  950 
Седи една вещица в мрака.
Пред нея догаря свещичка.
Спокойно магията чака -
покорна ней ученичка.
Седи една вещица в мрака, ...
  786 
Редя думи
и не мога да спра,
ръката ми се движи
сама,
не се нуждае от рими, ...
  683 
Обичала съм и преди,
влюбвах се; боля и радва.
Но ето, появи се ти
и сякаш злото спадва...
Радваш ме дори без думи, ...
  715 
Едно момиченце пъргаво пристъпва прага,
към магазина тича с звънък смях.
Едно цветче невинно зад гърба си слага
и чак тогава доближава ниския тезгях.
Продавачката му се усмихва нежно, ...
  997 
Искам да бъда онова момиче,
което тайно те поглежда.
Което, като нежното кокиче,
подарява ти сълзи с надежда.
Искам вече да не съм онази, ...
  1306 
Тя го чакаше всеки ден, всеки час, всеки миг. Търпеливо побутваше времето, предхождащо неговото завръщане. Минаваше тихо и безшумно през живота като сянка, но с усмивката на очакването, на вярата и надеждата. Сутрин миеше лицето си с вода от кладенеца на издръжливостта и понасяше леко самотата на де ...
  1080 
Отвътре някакси го знам.
Нещо шепне с тънък глас,
че имам шанс със теб голям,
че има бъдеще за нас!
Аз си знам, че ме обичаш. ...
  852 
Ръката й потрепна и тя застина замислена. Не знаеше как да продължи. Героят й отново се намираше в опасна ситуация, но на Галина й бе омръзнало да го спасява.
Тя беше писателка. Фантазията й, дива и необуздана, рисуваше картина след картина, а тя от своя страна използваше езика на думите. Първият й ...
  1365 
Боли така силно, сякаш
забиват в плътта ми желязо.
Но когато се протягам към него,
не го усещам и разбирам - това е омраза.
Но не към теб, за жалост; ...
  937 
Погледнах нагоре и видях небето.
Бе светло и нежно, и пълно със птици.
И слънцето блесна ми право в очите,
дарих го с усмивка щастлива.
Погледнах надолу - земята под мене: ...
  652 
Random works
: ??:??