Jul 6, 2008, 8:01 AM

Каменното сърце 

  Prose » Narratives
1160 0 1
2 min reading
Тя го чакаше всеки ден, всеки час, всеки миг. Търпеливо побутваше времето, предхождащо неговото завръщане. Минаваше тихо и безшумно през живота като сянка, но с усмивката на очакването, на вярата и надеждата. Сутрин миеше лицето си с вода от кладенеца на издръжливостта и понасяше леко самотата на деня. Нощем се скриваше в сънищата, за да го почувства в нереална близост до себе си, и за да може да нарами тежестта на поредния пустинен изгрев.
Обичаше го, о, как го обичаше! И той я обичаше. И щеше да се върне при нея...
* * *
Той се радваше като малко дете на всеки миг от живота си. Опиянението от непознатото го тласкаше все по-надълбоко в бездната на приключението. Обичаше дъхът му да спира, само за да го чуе миг по-късно и да почувства, че все още е жив. Сливаше характера и душата си с природата и подаряваше тялото си на загадката. Възхищаваше се на всеки детайл от пъстрата картина на живота и не бързаше да докосне платното.
Но между всички вълнения си спомняше за една любов, която все ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети All rights reserved.

Random works
: ??:??