stormy
22 results
Свръх дозата почти бе завършила започнатото, оставаха броени минути до края. Безпомощото му тяло отдавна не бе помръдвало, само очите му мърдаха едва-едва. За секунди стаята се оглуши от женски писък, очите му се обърнаха по посока на писъка, за момент видя как майка му се свлича до изтръпналото му ...
  1228 
Влизам в бяла, празна стая. Само кафевият паркет ми помага да не изпадна в депресия от белите стени. За кратко забравих за какво дойдох, но бързо върнах мисълта си. Извадих ролетката и молива от джоба си и се захванах за работа.
Започнах да меря стените, стаята беше правоъгълна с размери 370 на 220 ...
  1436 
  1668 
Бледото сияние на луната огря вече посинелия труп, безпомощно лежащ върху скалите. Морските вълни хвърляха бяла пяна отгоре му. Раната върху гърдите му отдавна бе изсмукала всяка капка кръв от тялото. Вятърът безмилостно се гавреше с дрехите и косите му. Чертите на лицето му бяха така изваяни, сякаш ...
  1126 
Бледи утринни лъчи проблясваха в стаята. Тя лежеше спокойно,
с едва притворени очи. Снощните събития бяха разбунтували съзнанието
й до толкова, че не можеше да заспи.
Преди по-малко от шест часа, тя бе излязла с приятеля си. Бяха
решили да се отделят от всичко друго и да обърнат внимание на себе си. ...
  1157 
- Добър вечер, Вие сте с Нощното радио, нека първата песен тази вечер е поздрав
за всички влюбени.
"Bethany Joy Lenz and Tyler Hilton - When the stars go blue"
Звуците от песента отекваха дълбоко в съзнанието му, това бе тяхната песен.
На нея за първи път той я бе целунал, а сега нея я нямаше. За не ...
  1473 
  935 
  1045 
  898 
Стъпки, отекващи в мрака,
улица почти безлюдна,
само едно момиче,
потънало в собствените си мисли,
мисли за тях, за тях двамата, ...
  878 
Мракът се спусна над града. Черни облаци скирха луната. Беше нощта на черните ангели.
По пустата улица се чуваха самотни стъпки - мъж на около тридесет години вървеше спокойно,
потънал в собственте си мисли. Не подозираше какво го очаква. Срещу него се зададе жена -
висока, с дълга черна коса, грижл ...
  1381 
Денят на двадесет и четвърти декември. Обвит във вдъхновението на среб-ристобелия сняг. Ден мрачен, захвърлен в стиията и безредието на една детскамисъл. Празник колкото красив и свят, толкова и студен и тъжен за една невинна надежда. Стая мрачна, обсебена в лъжливите лъчи на зимното слънце. Там под ...
  4026 
Ако изходим от заглавието, животът е игра, но дали това е вярно. Самата игра си има собствени правила, които не трябва да бъдат нарушавани, за да може играта да продължи до неиния край.
Каква е тази игра, наречена живот? Играчите са хората, но целта на
играта не е много ясна, защото никой не може да ...
  4898 
Животът е хаос. Свeтът е неподреден, всичко е объркано. Човекът не умее
да живее в хаоса и бъркотията, затова той създава цивилизацията.
Човекът смята, че чрез законите и изкуствения ред ще подреди света.
Хората се страхуват от неизвестното. Те искат да знаят какво ще им се
случи всеки ден, не обича ...
  2118 
Стъпка, втора, трета.Коридор.Врата,за нея стая.В стята легло,а на него жена.Писък.
Мъж с престилка.Хора в бяло.Вик на болка.Напън ,втори,трети.Болка, кръв и щастие
Мрак и тъмнина.Тунел, В края светлина.Мисъл-"Да изляза ли или не, тук ми е добре".
Я ръка.Тя ме вади- не, не искам вътре."
Връв, порблем ...
  1981 
Времето в мен ли? - Че, какво пък е това? Да не би душата ми да е карта, а ти да си синоптик? Защо пък не! Точно ти определяш времето вътре в мен. Ти ме превърна в карта. Направи душата ми държава, а сърцето ми нейният център. Нима това е възможно? Как го постигна? Да не би да си магьосник? Но карта ...
  5694 
Нощта се спуска бавно
и лунен лъч проблясва в мрака.
Загледана в далечината
аз мисля си за тебе пак.
Не чувам нищо- ...
  1110 
Корен от 25 години от живота ми премина под знака на математическа гимназия
"Атанас Радев". Ученето на подобно място предлага на човек доста локални
екстремуми. Изследвайки функицията на пребиваването си там, откривам спорадични
промени в екстремалността на графиката и все пак минимумите и максимуми ...
  1667 
Сама съм. Късно е. Лежа в леглото. Мисля си, че спя, но не е така. Не знам какво
да правя. Чувствам се по - силна от е всичко. Не спирам да мисля за теб. Защо
ли?Да не би да съм осъдена до живот да те обичам и то без право на обжалване?
Няма ли кой да ми помогне да спра да мисля за теб? За очите, за ...
  1881 
Толкова си близко, а аз те чувствам толкова далеч. Защо те обичам толкова? И все пак тази обич не е истинска, не мога да те лъжа повече, нямам сили за това. Всеки ден ти все повече се отдалечаваш от мен. Не мога така.Това са само моите мисли. Не...Защо не мога да ги кажа, нима е толкова трудно, нима ...
  3054 
Пак се започва,
както всяка връзка.
Но не, ти си убедена,
че това е тя.
Този път ще е последната, ...
  1349 
Защо не си отидеш?
Защо не си вървиш?
Навсякъде те виждам,
ти редом с мен стоиш.
В училище, във къщи - ...
  995 
Random works
: ??:??