Денят на двадесет и четвърти декември. Обвит във вдъхновението на среб-ристобелия сняг. Ден мрачен, захвърлен в стиията и безредието на една детскамисъл. Празник колкото красив и свят, толкова и студен и тъжен за една невинна надежда. Стая мрачна, обсебена в лъжливите лъчи на зимното слънце. Там под ударите на съдбата, прегърнато от сковаващата самота стоеше то...

Дневникът на едно сираче

сутринта:

Сънувах сън-беше Коледа, а аз на този празник не плачех от болка, а от радост,че имах семейство.Имаше големи подаръци под украсената с чудни играчки и гир-лянди елха. Всичко изглеждаше сякаш беше излязло от коледна приказка. Имаше един подарък, който беше отделен от другите, на него имаше лисче с моето име, отворих го, а в него имаше макетна сиропиталището, в което живея, тогава се събудих

Цял ден стоя в стаята си и гледам през прозореца, всъщност както всеки друг ден, другите деца от сиропиталището са навън и играят със снега, който бешепокрил всичко, единствения подарък, който получаваме всяка Коледа. Въпреки детската глъчка всичко изглеждаше някак си пусто и мрачно, сякаш целият свят беше заспал.

вечерта:

Всичко беше както обикновено, все едно никой не знаеше, че е Бъдни вечер. Храната бе прекалено оскъдна дори и за обикновен ден. Исками се да заспя, поне в сънят намирам покой, а може пак да сънувам, че имам семейство. Но сънят не идва!

Денят на двадесет и четвърти декември. Примамливо подкупващ сняг. Бели преспи се гонят из партината и се скриват зад коледните елхи, вещаещи много красиви мигове, породени от безбройните подаръци и песни, който вече се чуват. Безгрижното сияние на зимното слънце играеше върху мраморните стасуи, заобикалящи прекрасната къща.

Дневникът на едно богаташко дете

сътринта на Бъдни вечер:

Никой не ме разбира. Защо родители те ми не ми дават подаръците. Искам ги сега! Какво толкова -това е само един празник, никой нямаше да го харесва, ако ги нямаше подаръците.Как ми се ще да видя моите, но не мога да ги намеря.

следобеда:

Писна ми да ги търся тези подаръци. Никой не се интересува, че аз не искам дачакам. Мразя Коледа!

вечерта:

Както всеки ден масата беше отрупана с всякакви ясния- това пак доказва, че този празник не е нищо особено без подаръците. Дано заспя по-бързо, за да дойде утре - да не чакам още много.

Денят на двадесет и пети декември

Дневникът на сирачето

сутринта:

Коледа- нищо необикновено, дори една картичка не получих. Защо ли се учудвам, нищо не очаквах и пак съм разочарован. Ще ми се да имах семейство.

обяд:

Дойдоха репортери от местната телевизия, бяха направили фондация за подпо-магане на сираците от домовете. Носеха мого подаръци, дрехи и храна- всички бяха много щастливи, и аз се радвах, но защо дрехите не могат да ме прегърнат.

следобеда:

Дойде едно семейство, което искаше да осинови дете. В момента говори с управителката на сиропиталището.

вечерта:

Осиновиха ме! Имам семейство!

Дневникът ба богаташкто дете

вечерта на двадесет и пети декември:

Родителите ми осиновиха дете, и сега имам брат. Това е толкова нечесно, сегаобръщата внимание само на него, дори му дадоха половината ми подаръци. Коледа е ужасен празник!

Дневникът на сирачето

късно вечерта:

Новите ми родители са много мили,но сестра ми май не ме харесва,държи се мно-го грубо с мен. Някой ми беше казал, че на Коледа стават чудеса и си мисля дали има по-голяма магия от това просто да ти бъде топло и да чувстваш, че някъде си желан, да получиш прегръдка и да знаеш, че утре като се събудиш да знаеш, че няма да си сам. Трябва просто да вярваш в Коледа!

Коледа е традиция, тя е мит, легенда. В коледата има всичко онова, което нанас би ни се искало да бъде. Коледа има не само в България, тя е навсякъде, има я в моя град, има я в моя квартал, има я и в моя дом.