VeNcO (Венцислав Иванов)

VeNcO

8 results

Краят на света

VeNcO

Poetry

Причернява небето - вулканите врат,
дървета се кършат - умира светът.
Градушка повяла е - дъжд не вали,
основи поддават - страшно нали.
Моретата празни са - в тях няма вода, ...

2013-01-18T15:41:58+02:00 650

Прошка

VeNcO

Poetry » Love

Отиваш си, отивам аз,
любовта сляпа бе за нас.
Разбирам те, и аз сгреших,
обичахме се с вкус парлив.
Говориш на различен език, ...

2012-10-06T16:04:58+03:00 780 1

Тя и книгата

VeNcO

Poetry » Civilian

В книгите намираш красота,
прочиташ ги за ден, за два.
Класици ти ги преподават,
те силно те обогатяват.
Опознаваш краища далечни, ...

2012-10-01T11:33:26+03:00 679

Празнота

VeNcO

Poetry

Празнотата прекрасна при мене дойде,
обгърна ме цяла, открадна дъха ми дори.
Сърцето се сбръчка, изтече кръвта ми, къде?
Всичко напусна ума ми, остана само любовта ти. АХ, как боли.
Гледам право напред устремен и жесток, ...

2007-03-21T21:57:00+02:00 1049 2

* * *

VeNcO

Poetry

Мога ли да спра да те обичам,
щом разделя ни смъртта,
да копнея по отминалите дни,
когато жива беше ти.
Да се блъскам и упреквам, ...

2007-03-07T19:50:47+02:00 980 1

Бележка

VeNcO

Poetry

Красива си, знаеш ли? Написах и аз,
на хартийка бяла накъсана в края.
Усмихнах се, после ръката и взех,
бележката вяла във нея превех.
Погледна ме жадно, отвърнах и аз, ...

2007-02-21T22:47:52+02:00 1003 4

За нея

VeNcO

Poetry

През девет земи да отида,
подобна не мога да видя.
Смехът и - болезнен, красив
подобен на извор звънлив.
О, как я обичам! ...

2007-02-19T16:20:32+02:00 1030 4

Искам те

VeNcO

Poetry

Как искам двама да посрещаме нощта прегърнати на лунна светлина,
да шепнеш нежно в моето ухо, да се заричаш, че ще си до мен в добро и зло.
А сетне с устни да те изгоря, със ласки страстни да те подлудя,
звезди милион над нас искрят, но не могат като тебе да блестят.
Но свърши се, зора изгря. Ти тръ ...

2007-02-06T03:01:50+02:00 1287 3

Random works