VladimirKostov
254 results
Стихотворение с литературни герои
Детенце, пак със пакости ме срещаш,
животът с тебе никак не е лек,
че все сме в конфронтация гореща -
поручик Лукаш срещу Йозеф Швейк. ...
Детенце, пак със пакости ме срещаш,
животът с тебе никак не е лек,
че все сме в конфронтация гореща -
поручик Лукаш срещу Йозеф Швейк. ...
428
SERPENTISSIMO
(Мила моя змия!)
Изящна, вита кобра с очила,
кой те създаде с поглед мил, чаровен?
Гръдта ми да ухапеш ти ела – ...
(Мила моя змия!)
Изящна, вита кобра с очила,
кой те създаде с поглед мил, чаровен?
Гръдта ми да ухапеш ти ела – ...
460
2
На планина
Бяло, бяло в непомерни дози,
тук-таме скала или елха.
Ските ми по тесни коловози
ме отвеждат право към върха. ...
Бяло, бяло в непомерни дози,
тук-таме скала или елха.
Ските ми по тесни коловози
ме отвеждат право към върха. ...
464
Моят двойник
В непознат град отново ли крача тъй сам
под дъжда, чувам някой да ходи зад мен -
своя двойник ще зърна през рамото, знам -
със усмивка приветлива, малко смутен. ...
В непознат град отново ли крача тъй сам
под дъжда, чувам някой да ходи зад мен -
своя двойник ще зърна през рамото, знам -
със усмивка приветлива, малко смутен. ...
593
3
Роден дом
Роден дом, как изниза се толкова време, кажи!
Остаряхме и двамата – та от една ли година
скърца стълбище, пада мазилка и мисъл тежи,
че рождения ден отпразнувал съм пак във чужбина. ...
Роден дом, как изниза се толкова време, кажи!
Остаряхме и двамата – та от една ли година
скърца стълбище, пада мазилка и мисъл тежи,
че рождения ден отпразнувал съм пак във чужбина. ...
403
Изпращане
Сънувам гара. Заминаващ влак
отнася някой скъп за мен далече.
Дали съдба е – закъснял съм пак,
пропуснат шанс на мене е обречен. ...
Сънувам гара. Заминаващ влак
отнася някой скъп за мен далече.
Дали съдба е – закъснял съм пак,
пропуснат шанс на мене е обречен. ...
401
5
Живот-алгоритъм
Живота – алгоритъм, залъгалка –
побутвам да върви едва-едва.
Самотен ще съм – като ключ в ключалка,
херметизирал всички сетива. ...
Живота – алгоритъм, залъгалка –
побутвам да върви едва-едва.
Самотен ще съм – като ключ в ключалка,
херметизирал всички сетива. ...
438
1
Мексико, Чили и аз
В Мексико свлачище хора заля,
в Чили спасяват миньори,
стачка в Париж, а във Ница – заря –
гледам на всичко отгоре. ...
В Мексико свлачище хора заля,
в Чили спасяват миньори,
стачка в Париж, а във Ница – заря –
гледам на всичко отгоре. ...
361
1
ОДА ЗА ПЛАШИЛОТО
В полето бди безмълвен часовой.
Разклати ли го лекичко ветреца,
панически ще бяга и без бой
не клъвнал от реколтата врабеца. ...
В полето бди безмълвен часовой.
Разклати ли го лекичко ветреца,
панически ще бяга и без бой
не клъвнал от реколтата врабеца. ...
414
3
Дъжд
Хладен дъжд – барабанен картеч – се излива безкрай
и мехури направил, тозчас ги без милост разстрелва.
Те се пукат кат крехки мечти – красотата не трай.
Ще пребъде омокрен асфалт в сивота акварелна. ...
Хладен дъжд – барабанен картеч – се излива безкрай
и мехури направил, тозчас ги без милост разстрелва.
Те се пукат кат крехки мечти – красотата не трай.
Ще пребъде омокрен асфалт в сивота акварелна. ...
423
1
Ябълка и карма
Към ябълка Ева че е любопитна била,
аз винтче съм малко в машина, наречена карма.
За първия грях и за минали мои дела
тя тежка десница по мойта гърбина стоварва. ...
Към ябълка Ева че е любопитна била,
аз винтче съм малко в машина, наречена карма.
За първия грях и за минали мои дела
тя тежка десница по мойта гърбина стоварва. ...
390
Червен светофар
На светофар червен под дъжд ли спирам,
на отдих по принуда посветил
минута-две, пак повод си намирам
да почовъркам в интравертен стил ...
На светофар червен под дъжд ли спирам,
на отдих по принуда посветил
минута-две, пак повод си намирам
да почовъркам в интравертен стил ...
406
Ръждясали релси
Експеримент, успял наполовина,
съмнителен по цел и резултат –
така животът май ще си премине,
със щастието вечен непознат. ...
Експеримент, успял наполовина,
съмнителен по цел и резултат –
така животът май ще си премине,
със щастието вечен непознат. ...
385
2
Пухче от дърво
От дървото пухче долетяло
нежно ме докосна и замря.
И наивно, във невинност бяла
проговори: “Що си се заврял ...
От дървото пухче долетяло
нежно ме докосна и замря.
И наивно, във невинност бяла
проговори: “Що си се заврял ...
396
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
