Sep 5, 2015, 9:07 PM

Дъжд 

  Poetry » Landscape
424 0 1

Дъжд

 

Хладен дъжд – барабанен картеч – се излива безкрай

и мехури направил, тозчас ги без милост разстрелва.

Те се пукат кат крехки мечти – красотата не трай.

Ще пребъде омокрен асфалт в сивота акварелна.

 

Със подгизнали чувства прегръща ме пак самота,

ни с камина, ни с котка ще сгрея на нея сърцето.

Дали избор съм правил лош или куцуз – само тя

знае авторът кой е на влажния делник безчетен.

 

Светла улица спомням си (детството е Божи дар) –

как с колички на лагери спускаме се по наклона.

Преминават със възгласи я млекар, я вехтошар,

я кая риба барба донесъл е от вълнолома.

 

Кой ги скри, кой отне тези слънчеви, радостни дни ?

Селективната памет подвежда или е неверна ?

И се пукат мехури под есенен сив дъжд унил

във действителност нова – изпразнена и ефемерна.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Има много добри попадения, но ритъмът е объркан многократно.Въпреки това ми харесва и ако поработиш върху него, ще се получи нещо по-добро. Това е само приятелско мнение, не си длъжен да се вслушаш.
Random works
: ??:??