yotovava
2,626 results
  410 
У МЕН НОЩУВАТ АНГЕЛИ
Не знае никой пътя на душата –
как идва, как оттук си тръгва, страда ли...
Когато сняг затрупва необята,
аз зная, че у мен нощуват ангели. ...
  281  14 
ТЪЛКУВАНЕ НА ТИШИНАТА
Сглобена съм накриво и без снадки,
разпадам се – когато завали.
Да бъда твърда случва ми се рядко.
И всеки изгрев дълго в мен боли. ...
  872  12 
Рукна дъжд и във възлести корени
впримчи стария сринат сайвант.
Побеснели табуни от облаци
овършаха до корен ръжта.
Спотаи се селцето сред сенките ...
  299  10 
СЪБУЖДАНЕ ОТ ЗИМЕН СЪН
Стадо звездни коне запрепуска из черната угар.
Колко бяс, колко страст, колко гриви сред скреж и пръхтеж.
Побелява земята. И дълго пръстта ще сънува
как в дървото кръвта се завръща с обилен цъфтеж. ...
  318  10 
Обичам есента – дали защото
смирение ми носи и с позлата
бродира филигранно небесата,
преди да посивеят с неохота?
Щом тишината с кестенови къдри ...
  368  10 
Сойка – птица присмехулка,
шавна в клюмналия орех.
Пита медена търкулна
здрачът, вместо да говори.
Блесна пламнала свещица, ...
  305 
ПЪТЕКАТА КЪМ РАЯ
Аз вярвам в Бога още от дете.
А случи се да бъде забранено.
Но мракът щом звездите насмете
и отнесе ги в тъмната вселена, ...
  275 
ДРЕБНИ НЕЩИЦА
Все още съм неопитомена,
а моят ден към заника върви.
Дали ще ми остане малко време –
за да нагазя в росните треви, ...
  299 
ОБЪРКАНО ТАРО
Сякаш котка – сърдита на целия свят –
профуча покрай мене денят, издими се.
Вече зная, че няма ни Рай, нито Ад
и душата тежи колко люспица бисер. ...
  1040  17 
СНЕЖЕН ЧОВЕК
Тежи снегът, застинал като лава,
ще тръсне клонче смръзналият глог.
А снежният човек наподобява
един прекрасен ренесансов Бог. ...
  702 
  471 
  371 
ВЪГЛЕНЧЕ ПО ДИМИТРОВДЕН
Прибирам ралото на сушина,
дървата в купчинка – за огрев.
Къщенцето – в мъглата сгушено,
пушляви тихичко и кротко. ...
  273  14 
БЕЗСЪНИЦИ
Слънцето залезе – мрачно и разбито.
Господ долу слезе – легна сред тревите.
Много бързо мръкна – някак нелирично.
И градчето млъкна – твърде непривично. ...
  516 
КРЪГОВРАТ
На залеза в дланта пропадам.
Какво е залез, ако няма длани
и не залее хълми и поляни
с жарта от буйната си клада? ...
  230 
НАПУК
Из безлюбовните поля
бе времето неблагодарно.
Каквото ме боля, боля! –
на всяка болчица аз вярвам. ...
  241 
БЕЗМЪЛВЕН СОНЕТ
Знам – бяла смърт и думите застига.
И те тънеят! – чути, неразбрани.
Щом нейде пее пролетна авлига,
веднага я огракват хищни врани. ...
  595 
ЗИМЕН ВАЛС
Не мисля, че остава много време,
светът да бъде цветен и лъчист.
Виелицата щом деня превземе
и вятърът обрули всеки лист – ...
  822  11 
СНЕЖЕН СОНЕТ
Да бъдем тук, се случва по веднъж.
Не пиша чернова – да я поправя.
Подвластни и на страсти, и на нрави
пилеем времето – шиник със ръж. ...
  813 
ОГЛЕДАЛО ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ
Не съм дошла на свят да се преструвам
и благославям всяка светлина.
Аз с много малко хора другарувам.
Издигам си понякога стена, ...
  650 
ЗАЩОТО МЪЛЧАХ
Реката, из която дирех брод,
тече през мене – кървава и мътна.
Излиза тъй, че цял един живот
опитвам да се правя на безсмъртна, ...
  886  16 
СЪЛЗА ПО РЪБА НА ЗИМАТА
Отвъд полята, в шупналите хълми
брезите ронят есенното злато.
Душата ми с любов по теб се пълни,
очите – с цветове и аромати. ...
  259 
Заесени. Омрежват се стъклата.
И паякът е виснал на бесило.
От вчера вятър присмехулник мята
захвърлено и дрипаво хвърчило.
Пустее булевардът, жълта шума ...
  570  11 
ПО ПЪТЯ НЯМА ДРУГИ ЗНАЦИ
Тревожни бликащи пчели
край вехта брюкселска дантела.
И липов цвят навред вали –
и птици пеят a capella. ...
  683  14 
  647  11 
Не бе ли огънят ми благодатен?
Или реши, че е измамен?
Светът престава да е необятен,
не е ли споделен от двама.
Събрах душата си в заплетен възел. ...
  690 
  531 
  939 
Днешният ден е знаменателен за мен – на тази дата преди 35 години сключих брак. Естествено настъпих и мъжа си на церемонията, но щом ме е издържал до днес, явно е имало защо. Гледам слънцето навън и си спомням, че и тогава денят беше прекрасен и слънчев въпреки зимата. Гледам и 20-годишния си син и ...
  1391  37 
ПРЕМЪЛЧАН СОНЕТ
Тишината след дъжд ми разказа:
– Аз съм тук като болка и лек.
Но – да люби, или пък – да мрази
в този свят може само човек. ...
  802 
ПРЕД РОЖДЕСТВО
Закъде си забързал, от умора пиян,
всяка дума е възел от мисловен гердан,
всяка тиха въздишка – кратък миг благослов.
Любовта ти е нишка в по-голяма любов. ...
  254 
Между седмото небе и рая –
две книги за ценители
Светът е оцелял, защото се е смял – някой по-умен от мен го е казал, но е бил прав. Смял се е през зъби, зад решетки, от страх и от радост, от щастие и в скръб, смехът е освобождаващ и отрезвителен, зареждащ и успокоителен.
Най-трудна е самоиронията н ...
  631 
  778 
  741 
ЗАПИСКИ ЗА НИКЪДЕ
Водата е с метален вкус,
а въздухът – горещ до съсък.
Знам всички притчи наизуст.
Но нейде нишката се скъса. ...
  346 
ИЗДЪЛБАНО НА САМОТНА СКАЛА
Сърцето ми е гробище за лодки –
потънали при вероломни бури.
Забили нокти, тежките им котви
съня ми често посреднощ разтурят. ...
  401  12 
Тази нощ заваля. Есента се стиши за последно
и край моя прозорец помаха с омокрена длан.
Утре рано премръзнал дъждът уморен ще полегне
и ще белнат косите му в жълтия тревен саван.
И когато снегът понатрупа в алеите в парка, ...
  348  18 
ЗИМНА ХИЖА
Добра къщовница е есента –
последните листенца ще изрони
и дрипавите врабчови гнезда
ще скрие зад драперии дъждовни. ...
  885 
СНЕЖНОПИСНИ КУПЛЕТИ
Завръщам се в самото си начало
и без понятие какво е краят.
Не помня беше ли безкрайно бяло.
Забравих и едва ли ще узная. ...
  477  16 
Random works
: ??:??