Отиваш си. Отказах се да мисля.
Че като кост засяда всяко чувство.
Признание, което не дописах,
едва ли е причина за изкуство.
Светулките не знам дали простиха
на светлината бурната жарава.
Но вече зная, че е много тихо,
щом подир мене нищо не остава.
И мракът – сякаш сива втора кожа –
студен и груб, и лепкав ме обгръща,
а в мен така е тъмно и тревожно
и дави ме тъгата неприсъща. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up