Разказвам за нея. За книгата. За Самотата (и още нещо:) съм разказала вътре. 
Това е една дълго отлагана и доста забавена във времето книга (листчета вътре се трупаха през последните пет години...) Общо взето редакцията приключи още тази пролет, но оставих всичко да отлежи. Някои думи пуснах да летят по вятъра, други нови дойдоха... 

Разказвам отвън - навътре.
Прекрасната  корица е дело на талантливата Мира Дойчинова-irini , която пресъздаде до последното есенно листо картината, която пожелах. 
Имах идея да напиша с мой почерк заглавието, но съдбата ме срещна с прекрасната калирафка Ели Ангелова, която се зае с това.  
Имам честта мой редактор да бъде една любима българска поетеса - Камелия Кондова. 
С предпечата се зае жената, на която имам пълно доверие в тази област - безупречната  Валентина Йотова. 
Коректор и рецензиант: Силвия Николова - още една талантлива българска поетеса, и прекрасен приятел!
Благодаря на всички Ви, момичета! 

Вътре...
Вътре съм си аз. Такава, каквато ме познавате, и не ме... Тази книга е като Животът  - в нея има от всичко, като Жена - прелива от емоции: радост, тъга, слабост, сила, грешки, мъдрост, любов... и... и  един по-пиперлив език..:) 
И Самота. Защото, когато нощта ме прегърне - мога да разговарям единствено с белият лист. 
Другото оставям във Вашите ръце, или както казвам в едно стихотворение:

”Следва продължение...”