Jul 11, 2017, 8:18 AM

Не гледай към небето щом се стъмни! 

  Poetry » Love
5429 51 40

 

След думичката сбогом посивях.
И всичко, дето исках да ти кажа,
кодирах във звездите, премълчах...

Излъгах себе си, че не е важно. 

След думичката сбогом станах студ.
Душата ми всели се в лунни камъни.
Разсъдъка е мит. Сега съм луд.
Любов ли? Не бе писана за двама ни.

Откакто си отиде нямам страх

от болка, самота и тежки думи...
Превърнах любовта си в звезден прах.
Не гледай към небето щом се стъмни!

Погледнеш ли – ще срещнеш две очи,
с които ти избра да се сбогуваш.
Порой от сълзи в миг ще завали
и няма да успееш да преплуваш

тъгата ми... защото е голяма
(не се помества даже на небето)
А аз не искам тебе да те няма,
защото още...
                          още си в сърцето!

 

 

© Павлина Соколова All rights reserved.

Произведението е включено в:
  2326 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??