След думичката сбогом посивях.
И всичко, дето исках да ти кажа,
кодирах във звездите, премълчах...
Излъгах себе си, че не е важно.
След думичката сбогом станах студ.
Душата ми всели се в лунни камъни.
Разсъдъка е мит. Сега съм луд.
Любов ли? Не бе писана за двама ни.
Откакто си отиде нямам страх
от болка, самота и тежки думи...
Превърнах любовта си в звезден прах.
Не гледай към небето щом се стъмни! ...