iren5 (Ирен)
1107 6253
Jan 20, 2021, 9:21 PM

Марк Шагал и любовта в творчеството му 

Collages » Others
983 1 11

© Ирен All rights reserved.

Марк Шагал и любовта в неговото творчество.

 

Марк Шагал /Мойше Захарович Шагалов/

Роден - 6 юли 1887 г. Витебск, Руска империя (днес Беларус)

Починал - 28 март 1985 г. (97 г.) Сен Пол, Франция

 

Марк Шагал и Бела Розенфелд се срещат за пръв път през 1909 година във Витебск. Тя е дъщеря на богат ювелир, а той - син на обикновен търговец.  На нея и предричат кариера на актриса и писател, а на него едва му стигат джобните.  Той е на 20,  а тя - на 14.

"С нея изведнъж се превърнах в някой друг, сякаш нещо ме освети отвътре. Имах усещането, че се познаваме много отдавна, и тя знае всичко за мен: детството ми, сегашния ми живот, както и какво ще се случи с мен, все едно винаги ме е наблюдавала, стоейки някъде наблизо, въпреки че я виждах за първи път. И аз разбрах: това е моята жена. На бледото й лице очите грееха. Големи, искрящи, черни! Това бяха моите очи, моята душа", пише Шагал десетилетия по-късно в автобиографията си.

Бела е образована. Владее свободно три езика (руски, иврит и френски), занимава се с актьорство в студията на Станиславски, пише стихове и се увлича от философията. Независимо че чувствата им веднага се оказват взаимни, постигането на семейно щастие се удава на влюбените едва след години. Шагал заминава да работи в Париж. Четири години Бела и  Марк Шагал непрестанно си пишат.

“Руските ми картини бяха без светлина, - пише Шагал на Бела от Париж. – В Русия всичко е мрачно и има сиво-оранжевикав оттенък. Пристигайки в Париж, останах потресен от цветността на света”. И все пак, сюжетите в картините му не се променят. “Париж, ти си моят Витебск!” (защото там остава любимата жена) - това, според Шагал, е най-добрият комплимент към Града на любовта.

Бела пише на годеника си писма - прекрасни, поетични, нежни. Той се завръща в навечерието на Първата световна война, като зрял мъж и известен художник. Женят се през 1915 година и Бела завинаги остава неговата първа и единствена възлюбена, жена и муза. "Само към теб се стремеше Любовта ми, избирайки единствено теб..." - пише Шагал скоро след сватбата.

Бела отвръща в книгата си "Първата среща": "Не смея да вдигна очи и да срещна погледа му. Очите му сега са сиво-зелени, цвета на небето и водата. Плувам в тях, като в река".

Марк Шагал възприема любовта като окриляващо чувство, способно да донесе безтегловност. Картината му "Над града" е една от най-ярките илюстрации на световъзприятието на художника. Заедно с Бела Марк буквално лети над града, без да обръща внимание на ставащото долу, на земята.

 

Самият Шагал неведнъж казва, че в присъствието на Бела изпитва чувство на безтегловност и покой.

Марк и Бела живеят заедно 29 години. Любовта им завършва така внезапно, както започва. През 1944 година, докато е в Ню Йорк, Бела внезапно заболява. Сепсис отнася живота и буквално за дни. Смазаният от мъка Шагал не хваща четките почти година. Но и след смъртта на любимата жена художникът продължава да я възпява в изкуството си. Бела присъства в картините му по-ярко, отколкото ако беше персонаж или модел - тя се превръща в икона. Лицето и присъства в библейските цикли на художника от 60-те, както и в многобройните картини на влюбени хора от 80-те.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря. Дани
  • Ирен, много стилен колаж. Поздравления!
  • Така е! Скоро е имал рожден ден. Зодия рак. Както и Рембранд (15.07.1606 г.), Рубенс (28.06.1577 г.) и Густав Климт (14.07.1862 г.) И аз с тях
    В информацията, която отделих за него под колажа наблегнах на любовта му към Бела, тъй като на тази любов подчиних колажа при избор на картини, а и тя, като муза често присъства в творчеството му.
  • Скоро е имал рожден ден.
    Шагал е роден в град Витебск, Руска империя (понастоящем Беларус), през 1887 г. По онова време населението на Витебск е около 66 000 души, половината от които са евреи. Мойше е най-голямото от 9 деца. В този юлски ден през 1887 г. в родния му град става опустошителен пожар. Пламъците обхващат и къщата на родителите му. Креватът, на който лежи майка му Фейга с новородения си син, е стигнат от огъня. Местят родилката и бебето на безопасно място с помощта на одеало. До последния си ден Марк Шагал работи по картини, мозайки, витражи, скулптури и керамики. На 28 март 1985 г. 97-годишният художник, след като е прекарал цял ден в студиото си, влиза в асансьора на сградата, в която живее в градчето Сен Пол де Ванс, за да стигне дома си, който се намира на втория етаж. Умира при потеглянето на асансьора – „летейки“, както преди време му е предсказала циганка и както често се е изобразявал в картините си. Уикипедия
  • Интересно ми беше да се запозная с още една красива човешка история за любовта
  • Пепи ❤️
  • Преди няколко години ме беше ударила манията по колажите. Каква игра, изпипване на детайлите, концентрация, връщаш и пак и пак, по цели нощи.
    Ирен, ти създаваш истории, други - приказки, трети - послания; отново повтарям, че това е един от разделите, заради които се задържах в сайта.
    Поздравления!
  • Акеми, всъщност "Жената на художника" на Ив е прървата искра да се присетя за Шагал, за книгата "Дъщерята на художника" от Глория Голдрайх и изобщо за семейство Шагал.
    Светле, след смърта на Бела, Марк Шагал е имал още два брака, но Бела си остава неговата голяма любов и муза.
    Безжичен, когато се регистрирах тук имаше такава възможност но мисля, че леко се злоупотребяваше с нея. За разлика от текстовете все още някои хора си мислят, че "картинките" са "безплатни" и ги прикачат към текстовете си без автор. А то е имного трудно понякога да се открие авторът им. А и текстът, който съм публикувала е информативен, събран от Интернет, като факти и цитати.
    Благодаря.
  • Всъщност тук прочетох едно хубаво и смислено есе за Великия Шагал, илюстрирано с колаж. Ако текстовете в сайта можеха да се илюстрират, щеше да е по-добре. Но такъв вариант на софтуера вероятно изисква много средства, а също и пространство в съответните памети ('а това е очевидно трудна работа, освен това и идеологията на сайта вероятно е друга).
  • Съвсем бях забравила за него. А ти ми го припомни по много красив начин.
  • Благодаря за интересната информация, Ирен! Много обичам истории за истинска любов - нещо, почти невъзможно днес!!
Random works
: ??:??