Марк Шагал и любовта в неговото творчество.

Марк Шагал /Мойше Захарович Шагалов/

Роден - 6 юли 1887 г. Витебск, Руска империя (днес Беларус)

Починал - 28 март 1985 г. (97 г.) Сен Пол, Франция

Марк Шагал и Бела Розенфелд се срещат за пръв път през 1909 година във Витебск. Тя е дъщеря на богат ювелир, а той - син на обикновен търговец.  На нея и предричат кариера на актриса и писател, а на него едва му стигат джобните.  Той е на 20,  а тя - на 14.

"С нея изведнъж се превърнах в някой друг, сякаш нещо ме освети отвътре. Имах усещането, че се познаваме много отдавна, и тя знае всичко за мен: детството ми, сегашния ми живот, както и какво ще се случи с мен, все едно винаги ме е наблюдавала, стоейки някъде наблизо, въпреки че я виждах за първи път. И аз разбрах: това е моята жена. На бледото й лице очите грееха. Големи, искрящи, черни! Това бяха моите очи, моята душа", пише Шагал десетилетия по-късно в автобиографията си.

Бела е образована. Владее свободно три езика (руски, иврит и френски), занимава се с актьорство в студията на Станиславски, пише стихове и се увлича от философията. Независимо че чувствата им веднага се оказват взаимни, постигането на семейно щастие се удава на влюбените едва след години. Шагал заминава да работи в Париж. Четири години Бела и  Марк Шагал непрестанно си пишат.

“Руските ми картини бяха без светлина, - пише Шагал на Бела от Париж. – В Русия всичко е мрачно и има сиво-оранжевикав оттенък. Пристигайки в Париж, останах потресен от цветността на света”. И все пак, сюжетите в картините му не се променят. “Париж, ти си моят Витебск!” (защото там остава любимата жена) - това, според Шагал, е най-добрият комплимент към Града на любовта.

Бела пише на годеника си писма - прекрасни, поетични, нежни. Той се завръща в навечерието на Първата световна война, като зрял мъж и известен художник. Женят се през 1915 година и Бела завинаги остава неговата първа и единствена възлюбена, жена и муза. "Само към теб се стремеше Любовта ми, избирайки единствено теб..." - пише Шагал скоро след сватбата.

Бела отвръща в книгата си "Първата среща": "Не смея да вдигна очи и да срещна погледа му. Очите му сега са сиво-зелени, цвета на небето и водата. Плувам в тях, като в река".

Марк Шагал възприема любовта като окриляващо чувство, способно да донесе безтегловност. Картината му "Над града" е една от най-ярките илюстрации на световъзприятието на художника. Заедно с Бела Марк буквално лети над града, без да обръща внимание на ставащото долу, на земята.

Самият Шагал неведнъж казва, че в присъствието на Бела изпитва чувство на безтегловност и покой.

Марк и Бела живеят заедно 29 години. Любовта им завършва така внезапно, както започва. През 1944 година, докато е в Ню Йорк, Бела внезапно заболява. Сепсис отнася живота и буквално за дни. Смазаният от мъка Шагал не хваща четките почти година. Но и след смъртта на любимата жена художникът продължава да я възпява в изкуството си. Бела присъства в картините му по-ярко, отколкото ако беше персонаж или модел - тя се превръща в икона. Лицето и присъства в библейските цикли на художника от 60-те, както и в многобройните картини на влюбени хора от 80-те.