Мразя те...а всъщност толкова те обичам...не мога да повярвам каква глупачка съм
да мисля още за теб и да се надявам като малко дете...да се надявам за твоята
любов...а тя къде е?Нима излетя с ято пеперуди пърхащи леко с крилца...или
въобще не е идвала...все едно.Аз отново съм сама и те чакам а ти си къде?Не не
знам...може би ме забрави.Може би в забързаното ти ежедневие няма място за едно
наивно същество искащо само малко любов,малко красота в неговия грозен
живот...нима аз наистина съм онова адско същество за което се мисля.Нима аз сега
отново плача заради теб?Господи защо не ми позволяваш да се доближа поне малко
до твоя красив ангел,защо не позволиш на умиращата ми душа да намери покой в
смъртната си агония...Нима същността ми е толкова мръсна,черна и греховна...
Добре,аз няма да те искам повече...Щом моята любов ти отряза крилата така да
бъде.Аз ще се махна завинаги.Но не и преди да ти кажа последните си
думи...думите които винаги са били на устата ми но винаги онова скапано нещо
наречено разум ме е спирало да ти ги кажа.Но какъв смисъл би имало?Кажи ми?Нима
на теб ти пука...нима аз за теб не съм просто една заблудена сянка,която снове
из чуждите сърца и умове и се опитва да намери смисъл за мизерното си
съществуване...а си мислех че в твоето сърце има лъч надежда,че ще мога още да
живея като скитник хранещ се от мислостинята ти...Но не мога повече
така.Гордост,самочувствие,съвест за мен това са само думи...разбери...аз не съм
човек,аз съм неспособна да ти кажа всичко което се лута в мен... И ето че пак не
мога...потъвам в собственото си безсилие...дори сега когато искам да ти кажа че
за мен ти си най-хубавото нещо случвало се някога в живота ми...Обичам те...това
е... Казах го...а мислех че след това ще ми олекне...но не би.Аз пак се измъкнах
по хитрия и подмолен начин харектерен за мен...пак казах всичко на белия лист а
не на теб...не няма смисъл...всичко е загубено.Това е неясно бъдеще изпълнено с
толкова болка.А аз вече преживях прекалено много...не мога да понеса още един
ден в който се самообвинявам че нямам смелост да рискувам,че нямам смелост да
бъда това което винаги съм искала.С теб и без теб...но от тук нататък всичко ще
е по различно...аз ще продължавам да вървя след Сатана а ти след твоя Бог...и
пътищата ни никога няма да се пресекат както може би мислите ни...или не.Просто
моите мисли са препречвали пъте ти.Затова те оставям бъди щастлив.За мен недей
да се тревожиш.Знай че всичко това беше най-стойностното ми нещо през целия ми
живот.И че не искам да се меся в живота ти повече..без мен той ще е много по
добър...