Мразя те...а всъщност толкова те обичам...не мога да повярвам каква глупачка съм
да мисля още за теб и да се надявам като малко дете...да се надявам за твоята
любов...а тя къде е?Нима излетя с ято пеперуди пърхащи леко с крилца...или
въобще не е идвала...все едно.Аз отново съм сама и те чакам а ти си къде?Не не
знам...може би ме забрави.Може би в забързаното ти ежедневие няма място за едно
наивно същество искащо само малко любов,малко красота в неговия грозен
живот...нима аз наистина съм онова адско същество за което се мисля.Нима аз сега
отново плача заради теб?Господи защо не ми позволяваш да се доближа поне малко
до твоя красив ангел,защо не позволиш на умиращата ми душа да намери покой в
смъртната си агония...Нима същността ми е толкова мръсна,черна и греховна...
Добре,аз няма да те искам повече...Щом моята любов ти отряза крилата така да
бъде.Аз ще се махна завинаги.Но не и преди да ти кажа последните си ...