Агония
Проститутката не представлява нищо друго, освен по собствено желание самоубиваща се плът. Всеки сексуален акт е сякаш ръчкане с нож надълбоко в слънчевия сплит. Ръчкане, при което душата кръвопуска. Кръвта излиза бавно и мъчително от всичките й артерии и вени. И сякаш и самата тя притежава нервна система, която я кара да изпитва болка. Болката на бликаща умирающа кръв. Душата умира бавно. Тя умира в продължение на десетилетия. И всяко кръвопускане я кара да крещи в своята агония. Гласът й все повече започва да прилича на глас, изтръгнат от гласни струни на горяща в огън плът. Глас, звучащ ужасяващо и отвратително, глас на бясна болезнена агония. Глас на стапяща се бавно при висока температура плът. С течението на десетилетията този глас става все по-малко плашещ и все по-гнусен, докато и най-състрадателната душа с погнуса не се отърве от гадната му плужешка лепкавост. Лепкавостта на гнусния глас на душа, избрала по собствено желание гнусния акт на своето самоубийство. О, аз не и ...