Агония
Проститутката не представлява нищо друго, освен по собствено желание самоубиваща се плът. Всеки сексуален акт е сякаш ръчкане с нож надълбоко в слънчевия сплит. Ръчкане, при което душата кръвопуска. Кръвта излиза бавно и мъчително от всичките й артерии и вени. И сякаш и самата тя притежава нервна система, която я кара да изпитва болка. Болката на бликаща умирающа кръв. Душата умира бавно. Тя умира в продължение на десетилетия. И всяко кръвопускане я кара да крещи в своята агония. Гласът й все повече започва да прилича на глас, изтръгнат от гласни струни на горяща в огън плът. Глас, звучащ ужасяващо и отвратително, глас на бясна болезнена агония. Глас на стапяща се бавно при висока температура плът. С течението на десетилетията този глас става все по-малко плашещ и все по-гнусен, докато и най-състрадателната душа с погнуса не се отърве от гадната му плужешка лепкавост. Лепкавостта на гнусния глас на душа, избрала по собствено желание гнусния акт на своето самоубийство. О, аз не искам да правя секс с тази умираща плът.
29.07.2008 год.
23:55
Сливен
© Владимир Белов Всички права запазени